Парламентът прие 10-годишна абсолютна давност за частни задължения на първо четене

Парламентът прие промени в Закона за задълженията и договорите на първо четене, според които се въвежда 10-годишна абсолютна погасителна давност по отношение на частните задължения на физическите лица. Законопроектът бе приет единодушно с 87 гласа "за", без "против" и "въздържали се", съобщава агенция „Фокус“.

Той е внесен от "Обединени патриоти". С него се предвижда въвеждане на 10-годишна абсолютна погасителна давност по отношение на частните задължения на физическите лица.

„С въвеждането на 10-годишна абсолютна погасителна давност няма да се промени действащият режим за 3 и 5-годишна давност и длъжниците ще могат да се възползват от нея. Защитени са в достатъчна степен и интересите на кредиторите предвид дългия срок, в който могат да съберат вземанията си. Вносителите отчитат необходимостта от законопроекта, тъй като България е единствената държава – членка на Европейския съюз, която не е въвела абсолютна погасителна давност за задължения на граждани или процедури за потребителска несъстоятелност“, пише в мотивите към законопроекта.

Там се посочва още, че към момента има открити процедури за принудително изпълнение, засягащи над 600 хил. семейства.

Според вносителите на проекта към момента има вратичка в закона, която позволява кредитора да „преследва“ длъжника на практика безкрайно, а предложената 10-годишна давност не променя възможността граждани и фирми да се възползват и от 5 и 3-годишната даваност, просто се уеднаквява режимът, като така се дава възможност на частни и физически лица да започнат „от нула и на чисто да градят своята семейна икономика“. Вносителите посочват още, че в повечето европейски държави има въведен регламент за потребителски фалити или абсолютна давност и само България е изключение. 

Решението на проблема с вечните длъжници обаче не е съвсем пълно. Тепърва предстои приемането на закон за личния фалит, което ще се отложи за неопределено време до края на мандата на действащото Народно събрание, каза още преди месец народният представител Красимир Ципов от ГЕРБ по време на брифинг в парламента.

Темата от години циркулира в общественото пространство, но до конкретни законови промени така и не се стигна.

Още през 2017 г. „Обединени патриоти“ внесоха законопроект, според който необезпечени задължения до 150 хил. лв. на лица, които не обслужват дълговете си в продължение на 10 години, ще се опрощават. Според мотивите им така щяло да се прекрати практиката на „доживотна задълженост“ на длъжниците, която е налице при сега действащото законодателство. И тогава коалиционният партньор твърдеше, че освен в България само в три държави в Европа в момента няма възможност за граждански фалит – Малта, Хърватия и Швейцария. Законопроектът обаче не беше подкрепен в пленарната зала.

През 2018 г. бившият министърът на правосъдието Цецка Цачева също коментира, че България остава единствената държава в ЕС, в която няма разписана процедура как се слага край на дълговете и има вечни длъжници. През май 2018 г. тя обяви, че в българския парламент може да се продължат усилията за промени в законодателството, като преди това се чуе мнението на всички възможни страни. 

Бившият омбудсман Мая Манолова също се опита да прокара своя концепция за законопроект за личния фалит от пролетта на 2018 г., като миналата година тя внесе в НС Закона за гражданската несъстоятелност. Основен мотив беше, че средно за година българите забавят плащания за около 800 млн. лв. Става дума не само за дългове към банки, но и за дългове към фирми за бързи кредити, към лизингови компании, към колектори, към различни монополни дружества.

Законопроектът на Манолова също не получи парламентарна подкрепа.