Цената на книжния пазар на площад "Славейков" разбуни духовете на общинарите

Дългоочакваното връщане на щандовете за книги на площад „Славейков“ в София предизвика разгорещено обсъждане на днешното заседание на Комисията по архитектура и градоустройство към Столичния общински съвет (СОС). Причината е предвидената инвестиция от близо 300 хил. лв., която според някои общинските съветници е твърде висока, особено в година на криза.

Какво предвижда проектът?

Предложението за връщане на книжния пазар на емблематичния столичен площад е на Николай Стойнев, председател на Комисията по икономика, и на Георги Георгиев – председател на Комисията по финанси към СОС.

Идеята е да се поставят седем преместваеми обекта тип библиотека-щанд. Първоначално ще бъде създаден напълно реален прототип, който ще бъде разположен на място, и след корекции ще се пристъпи към производството на всички изделия. Идейният проект е на арх. Димитър Паскалев, който е част от екипа, класиран на второ място в конкурса за проект за реконструкция на Зона 2.

Изделието представлява висока и тясна разгъваема библиотека с рафтове, разположена под съществуващите перголи на площада. В горната част има три рафта, в които могат да бъдат разполагани перпендикулярни книги, а в долната част книгите ще бъдат разположени успоредно и двустранно гръб в гръб, така че да могат да бъдат експонирани, обясни Паскалев. Предвижда се половината от перголите да бъдат с такива разгъваеми библиотеки, в които ще могат да се съхраняват до около двеста тома книги. Предвидено е отопление и осветление на всеки един от елементите. 

„Не говорим за библиотека тип ИКЕА, а искаме да направим устойчиво съоръжение в градската среда със срок на годност около 30 години", каза Паскалев. Той уточни, че предлаганите съоръжения са във фаза на идеен проект, като първо предстои да бъдат направени проекти на отделните части, след което ще се направи прототип и едва тогава ще се обяви обществена поръчка за изпълнение на проекта.

Твърде скъпа инвестиция

Докладът за поставянето на седемте преместваеми щанда предвижда за целта да бъдат изхарчени 276 хил. лв. без ДДС. Искането е на изпълнителния директор на „Пазари Запад“ ЕАД Галина Бежанска, като дружеството предлага да разходва за целта собствени средства.

Според Николай Стойнев дружеството е в добро състояние и може да направи такава инвестиция. Практиката с останалите търговски дружества показвала, че след инвестиции приходите се увеличават и пример за това е Женският пазар, който е най-печелившото пазарно дружество на Столична община.

Стойнев даде за пример и пазар „Щросмайер“, който преди ремонта носел приходи от 26 400 лв., а след ремонта приходите са нараснали до 78 800 лв. Според него „Пазари Запад“ може да си възвърне инвестицията в съоръженията на площад „Славейков" за две-три години.

„Дискусията не е дали да има книжен пазар на площад „Славейков“, а дали това са точните павилиони и по-важното дали в година на криза, когато всяка стотинка трябва да бъде изхарчена най-целесъобразно, можем да си позволи да дадем близо 300 хил. лв. за седем щанда на площада“, каза независимият общински съветник Борис Бонев.

Той уточни, че не поставя под съмнение компетентността и професионализма на арх. Паскалев. "Чисто визуално щандовете са чудесни, нямам забележки по отношение на визуалната им част и архитектурната им стойност. Но имам сериозни забележки по дадената примерна количествена сметка с безумни цени на отделните компоненти, които са в пъти по-високи от пазарните", посочи Бонев. 

Той даде за пример заложената цена от 70 лв. на линеен метър на LED ленти за материал и труд, която е много над пазарната цена за материала между 5 и 10 лв. на линеен метър. „Проблем има и с транспорта. Предвидени са 4 хил. лв. на щанд за транспорт. За сравнение, цял камион с товар от 22 тона от София до Брюксел струва 4700 лв. без ДДС“, посочи Бонев.

Според него честа практика в проектите на Столична община е в количествените сметки цените да бъдат силно завишени, за да се получи много висока прогнозна стойност. "Праткиката показва, че много често тази прогнозна стойност се достига или е малко под нея", каза Бонев.

„Недопустимо е в година на криза да хвърляме пари за ювелирни специални суперлуксозни щандове. София не е Дубай или Цюрих, за да можем да си позволим освен утилитарността и добрия дизайн да скачаме на материали с най-високи цени", отбеляза общинският съветник. И допълни, че само на метри от площада на ул. "Граф Игнатиев" има изпочупени плочки, некачествени материали и некачествен ремонт. "Да се изтипосат тези щандове там е като на свинче звънче“, категоричен е той.

Бонев попита и каква е причината да не се спазва първоначалният проект за реконструкция на Зона 2 при положение, че има избран проектант, спечелил конкурса, който предлага щандове за книги на цена от 2900 лв. Той изрази съмнение и че е възможно инвестицията да се възвърне за две-три години. "Как някой смята, че с наем от 1100 или 2000 лв. на месец в зависимост от бизнес плана за възвръщане на инвестицията, ще се намерят наематели за тези щандове. Аз твърдя, че няма толкова луди хора", каза Бонев.

Твърде малък капацитет

Тома Белев, общински съветник от „Демократична България“, акцентира върху факта, че седемте съоръжения ще имат капацитет за съхранение на общо едва 1400 книги, докато годишно в България се издавали между 7000 и 8000 книги.

„Ако на този пазар действително има само 1400 книги, това ще е само пунктиране на книжен пазар, тъй като той не може да поеме и една пета от издадените само за една година книги, да не говорим за предишните години", посочи той. 

"Не е ли смислено да гарантираме, че този пазар действително може да поеме книги, за които си заслужава човек да отиде. Ако предлагането е толкова слабо, всяка книжарница ще изглежда по-привлекателна от площад "Славейков" в предлагания вариант", допълни Белев. 

Проектът за книжния пазар на площад „Славейков“ ще бъде обсъден утре на заседанието на Столичния общински съвет. Книжният пазар беше закрит и преместен в градинката пред хотел „Рила“ след началото на ремонта на улица „Граф Игнатиев“ през 2018 г. След края на ремонта през пролетта на 2019 г. пазарът не беше върнат.