Симеон Щебунаев е докторант в Бирмингам, където изследва темата: ‘Младежки възприятия и участие в съвместната продукция на бъдещия интелигентен град в Европа’. Симеон е завършил магистратура по архитектура и градоустройство в университета в Шефийлд. Работил е за Building Design Partnership (BDP) в Манчестър и Бирмингам по проекти в жилищния, историческия и търговски сектор.
Симеон е част от ръководството на Кралския институт на британските архитекти (RIBA) и член на общото събрание на Кралския институт за градоустройство (RTPI). Съосновател е на Future Architecture Network, мрежата на RIBA за студенти и дипломанти. Той е част от международния комитет на RTPI и е инициирал манифест за младежкия урбанизъм на общата среща на ръководителите на ООН през 2018 г.
Симеон Щебунаев ще бъде един от лекторите на конференцията „Knowledge City 2019 – градове на бъдещето“ на 28 февруари.
- Г-н Щебунаев, как възникна интересът Ви към архитектурата, градското планиране и умните градове?
- Интересът ми към архитектура възникна благодарение на баба ми – Найда Щебунаева. Нейната професия е строителен инженер и до скоро все още практикуваше в Габрово като инженер, част от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП) и вещо лице. Логическото ми мислене ми се отдаваше в училище, а архитектурата ме привлече заради възможността за поетическа изява, както и заради директната връзка с клиенти и граждани.
По-специално интересът ми към градското планиране се събуди, след като получих бакалавърската си степен. Започнах да осъзнавам, че ако един архитект не познава системата на планиране и не взема предвид социални, политически и икономически въпроси в процеса на дизайн, то тогава крайният продукт е ограничен.
Интересът ми към умните градове възникна през 2015 г. Smart Cities бе тема в градското планиране, която изведнъж привлече изключително много интерес от политици и общини, но много малко информация достигаше до магистърския ми курс. Затова кандидатствах за финансиране от английската фондация Peter Kirk Memorial Fund и отидох в Испания за шест седмици да интервюирам случайни хора и професионалисти в общините, за да разбера какви проекти са в ход и какво точно означава един град да бъде „умен“. Интересът ми се задълбочи, когато участвах в международната конференция на ООН Habitat III в Кито, Еквадор, където умните градове бяха една от основните теми, дискутирани като визия за бъдещето.
В крайна сметка желанието ми да разбера каква би била ролята на гражданите и гражданското общество в градовете на бъдещето ме привлече да запиша докторантура, изследвайки умните градове.
- В днешния толкова бързо урбанизиращ се свят кои са основните предизвикателства пред архитектите и специалистите по градско планиране?
- Според мен голяма част от предизвикателствата пред архитекти и урбанисти са свързани с три основни проблема – компютъризацията на дизайна, промяната на климата и на ценностната система. Така наречените „творчески професии“ често се възприемат като имунизирани към роботизацията. Това може да е така за решения, които засягат социални и обществени въпроси, но много от ежедневните ни дейности могат да се автоматизират – проектиране на обеми, създаването на различни варианти, контекстуалният анализ и други. Според мен като професионалисти ние трябва да сме готови за тези промени и да идентифицираме уменията, които биха ни позволили да задържим пазарен дял.
Промяната на климата е другият голям проблем, който до голяма степен е маргинализиран в много дискусии на професионално ниво поради факта, че икономиката на глобално ниво все още зависи от същите фактори както преди половин столетие. Естествено че имаме стандарти и изисквания спрямо емисиите и енергийните източници, все още има финансов праг за дизайни, които са благоприятни за околната среда. Бетонът все е още е предпочитан материал поради изградени вериги на доставка например въпреки факта че продукцията и строежите с бетон произвеждат едни от най-големите емисии на въглероден диоксид. За жалост, имаме само 12 години според Междуправителствения панел за промяна на климата да променим нашия начин на опериране. Архитектите и специалистите по градско планиране са професионалистите, които чрез ефективен дизайн могат да допринесат много в този кратък период чрез креативни и иновативни решения.
Последният проблем може да бъде обобщен като: чий интерес защитават архитекти и урбанисти? В Кралското дружество на британските архитекти основахме Комисия по етика и устойчиво развитие, която докладва в края на 2018 г. за необходимостта от поставяне на публичния интерес в центъра на критериите на професионалисти и проектантски бюра. Урбанисти и архитекти имат уникалните умения да визуализират нови идеи и да предлагат алтернативи на уседнали идеи и възприятия.
- Кои са основните характеристики на умните градове?
- В академични и професионални среди няма единна дефиниция на понятието "умен град". Според мен като цяло това е продължение в дълъг ред на урбанистични утопии като зелен град, креативен град, технологичен град и до голяма степен успехът на това понятие се дължи на уместна публицистика от компаниите, които биха придобили финансов интерес от продажбата на технологии. Въпреки това по-голямата част от академичните среди са единодушни, че умните градове са процес на трансформация на градовете на мулти-нива като човешки капитал, инфраструктура, социални мрежи и бизнес капитал, движен от иновации в технологичния сектор.
Проблемите, които най-често са адресирани от проекти за умни градове, могат да бъдат разделени на три основни категории, свързани с обществото, околната среда и икономиката. Лесно е да се мисли за бъдещия умен град като изцяло технологичен проект, но това би било измамна перспектива. Гражданското общество и околната среда са две сфери, които влияят на всяка нова технология и не бива да бъдат забравяни. Проекти като Сонгдо в Южна Корея и Масдар в ОАЕ често биват представяни като примери на високотехнологични градове, изградени наново, модел за бъдещето, но и двата проекта в момента преминават през огромни трансформации поради липсата на потребители и дългосрочна стратегия.
За мен основната характеристика на един умен град е употребата на технологии, които успяват да създадат по-добро качество на живот за най-уязвимите хора в обществото. Като пример в Швейцария мобилни технологии и преносими сензори се използват за наблюдение на хора с различни психични болести в градската среда, като по този начин се идентифицират пространства, чиито дизайн би могъл да бъде подобрен.
- Как си представяте интелигентния град на бъдещето и очаквате ли той да доведе до възникването на нови видове бизнес?
- Интелигентният град на бъдещето в моето въображение е смесица между Уаканда от "Черната пантера" на Marvel и архивни филми, изобразяващи европейските градове в началото на XX в., преди автомобилът да се превърне в основния ни метод на транспорт. Технологичният напредък и обработката на огромни количества данни заедно с нуждата да изградим икономика и транспорт, които не са базирани на изкопаеми горива, ще ни позволят да преместим фокуса обратно върху индивидуалния жител на града и да се опитаме да подобрим неговите нужди. Някои градове по света вече се връщат към тази идея като разширяват пешеходните си зони и се фокусират върху приобщаващ дизайн, който се стреми да позволи участието в градския живот на хора от различни възрастови групи и с различни степени на физическо здраве, но също така и на флора и фауна.
Относно новия вид бизнеси, то голяма част от тях вече ги има, това е търговията с данни, генерирани от жителите в един град. В момента най-бързо разрастващите се сектори, свързани с градската среда, са така наречените proptech (property+technology), plantech, contech и т.н., като основната връзка е внезапната възможност за огромни количества данни да бъдат събрани и анализирани - от стойности на жилищни сгради до специфичните движения и лични избори на различни демографии.
Следващата стъпка ще е свързана с интерпретирането на данни. Интерпретации, които рефлектират реалността, ще бъдат все по-търсени, тъй като когато качествени информации (броят на данни и обширен обхват) са лесно достъпни, количествените интерпретации позволяват идентификацията на рискови фактори и аберации в данните. В архитектурната среда нови бизнес възможности ще се отворят отвъд въпроси, свързани само с дизайн и повече свързани със самите потребители и създаването на визии за бъдещето.


Кристиано Роналдо с исторически постижения при разгром над Узбекистан
Русия обяви готовност за нови преговори с Украйна
Египетски самолет кацна аварийно в Горна Оряховица
Лекари спасиха бременна след тежка катастрофа
Жалбата за "Парад на гордостта" във Варна остана без разглеждане
Л. Йорданова: Ролята на училището е много по-широка от академичните знания
Доверие на нула: Българите не вярват на институциите, политиците и партиите
Войната с Иран поставя под риск парични преводи за 124 млрд. долара от Залива
Скептицизмът на пазарите към Анди Бърнам е предупреждение за Великобритания
Русия създава алтернативна информационна екосистема
Стар VW Golf стана звезда, след като беше пратен за скрап
Hummer отиде на дъното при пускане на лодка на вода
Nissan спира работа по електрическия Qashqai
BMW 3-Series 2018 срещу Audi A4 2018: Кое е по-надеждно
Китайци направиха най-черната автомобилна боя
Невзоров засега остава без обвинение
Идва ли краят на евтините стоки?
преди 6 години София има нужда от изграждането на жилищни комплекси от къщи извън града. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Да минем направо към въпроса с най-краткият отговор - С какво няма проблем София ? отговор Сигнализирай за неуместен коментар