Директивата на Европейския съюз (ЕС) за прилагане на минимална корпоративна данъчна ставка от 15% среща съпротивата на Полша и Унгария, които настояват тя да се свърже с друга част от данъчната сделка на ОИСР от октомври 2021 г. Оспорването поставя под въпрос целта на френското правителство споразумение да се достигне до март 2022 г., пише онлайн изданието EurActiv.
На 18 януари финансовите министри на ЕС се срещнаха в Брюксел, за да обсъдят директивата, предложена от Европейската комисия (ЕК) през декември, след като през октомври се постигна международно споразумение за въвеждането на ефективна ставка по корпоративния данък от 15%.
Споразумението от есента бе базирано на два стълба. Първият стълб разпределя част от данъците, плащани от големите и високо печелившите мултинационални компании от юрисдикцията на централата им към юрисдикцията, в която е натрупан оборотът, а вторият стълб въвежда минимална ставка върху корпоративния данък от 15%.
Макар че за първия стълб тепърва трябва да се постигне техническо споразумение на ниво Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), вторият стълб е готов за прилагане от подписалите данъчната сделка в организацията. Всички страни членки на ЕС са сред подписалите я.
Както ЕК, така и френското правителство, което в момента председателства Съвета на ЕС, искат да приложат директивата възможно най-бързо.
Френският финансов министър Брюно льо Мер иска да постигне споразумение между министрите до март 2022 г., за да може директивата да влезе в действие от януари 2023 г.
„Заради доверието към всички нас на тази маса е важно да приемем тази директива бързо“, каза той на колегите си на срещата във вторник.
Доверие или лост на влияние?
Финансовите министри на Полша и Унгария обаче не са съгласни. Те се опасяват, че твърде бързите действия по минималния корпоративен данък може да поставят ЕС в по-слаба позиция да изисква прилагането на първия стълб от сделката на ОИСР.
„Стълб 1 и стълб 2 са свързани по своята същност и не виждаме възможност да ги отделим в рамките на ЕС“, заяви полският министър Тадеуш Косчински пред колегите си.
„Трябва да настояваме за въвеждането на правни гаранции, че и двата стълба ще бъдат приложени“, допълни той, твърдейки, че двата стълба трябва да бъдат правно обвързани.
Унгарският му колега Михай Варга подкрепи полския аргумент.
„Ако Европейският съюз продължи с прилагането на втория стълб, независимо от международното развитие по прилагането на стълб 1, това ще застраши политическото влияние на ЕС върху трети страни за ефективното прилагане на първия стълб“, заяви той.
Нужно единодушие
На пресконференция след срещата Льо Мер заяви, че макар двата стълба да принадлежат заедно като в пакет, има значителни правни различия между тях. Нещо повече, той потвърди целта двете части от сделката на ОИСР да бъдат приложени до януари 2023 г.
Тъй като директивата засяга данъчни въпроси, за одобрението и прилагането ѝ е нужна единодушната подкрепа на европейските правителства.
Освен Полша и Унгария Малта и Естония също изразиха съмнения по директивата за минимална ставка върху корпоративното облагане.
В същото време Ирландия подкрепи директивата, макар че дълго време се противопоставяше на сделката на ниво ОИСР.


Почти 19 години работа за собствен дом: Къде в Европа жилищата са най-недостъпни?
Кои са най-опасните храни на крак през лятото
Стоянович: Храним се по начина, по който мислим - с отпадъци
Рекордните жеги в Европа водят до ръст на животозастрашаващите спешни случаи
Калфин: Бюджетът не носи изненади, плащаме цената на години безотговорно управление
Информация от анализатор е била пропусната при удара на САЩ по училище в Иран
Световното първенство и глобализацията печелят от играчите от диаспората
Екстремните жеги се превръщат в по-голяма заплаха за храните от войната
Си Дзинпин притиска Япония с ограничаване на износа на важни суровини
Европа избегна криза с авиационно гориво преди летния туристически сезон
Fiat 500 Coupe Zagato: Уникатът, който изпревари времето си
Toyota превръща „стария“ RAV4 в офроудър
Citroën превърна C3 Aircross в подводница на колела
Изненада: Ford оглави класация за качество
Китайските производители отнеха големия коз на японците
1430 за загинали, над 50 000 са в неизвестност след земетресенията във Венецуела
Димитър Манолов: Това е бюджет на инерцията
Николай Василев към властта: Некадърност, страх и мързел! Изхвърлете този бюджет
7 знака, че живеете в „тих развод“
Нощни акции срещу шума в София, ще проверяват обекти след 23:00 часа
преди 4 години Икономиките им пораснаха от както влзязоха в ЕС и са едни от най големите получатели на евросредства. Най големия им интерес е ЕС да го има. Факт. За твърдението че Варшава ще е конкурент след време на Лондон си правя извода, че като цяло не си от този свят. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Унгарците и поляците си знаят и си следват интереса. Изглежда, че имат много по-холистично разбиране за ЕС и осъзнават, че вечни съюзи няма. В същото време са много последователни в стратегията си и заради това икономиките им порастнаха толкова. За Варшава казваха, че е малък Лондон, но съвсем отговорно твърдя, че след време може и да е конкурент на британската столица. За съжаление тукашните нови еврократчета ще прегърнат всяка глупава западна идея, без да анализират или обмислят ефектите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар