Голямата европейска дългова драма навлиза във финалния си етап

Европа може и да е напът да даде финансова свобода на Гърция, но въпреки това се очаква ескалация на споровете за правилата и условията, по които това ще стане.

Европейските финансови министри ще се срещнат в петък в София, за да проведат разговори за облекчаване на условията за разплащане na гръцкия спасителен дълг. И макар Германия да даде сигнал, че може да заеме не чак толкова твърда линия, все още остават различия между страните и Международния валутен фонд (МВФ) за това колко голямо облекчение да се предостави и колко дълго трябва да продължи надзорът на страната, посочва Bloomberg в свой материал.

Времето обаче напредва, тъй като през юни всички страни трябва да са постигнали разбирателство преди края на спасителната програма на Гърция в края на лятото.

Преговорите в българската столица ще се фокусират върху т. нар. механизъм за регулиране на растежа, който ще свърже разплащанията по дълга с икономическото представяне. Това означава, че Атина би могла да плаща повече при по-добри времена и по-малко – при по-лоши. 

„Все още имаме път за извървяване, но има положително усещане около масата за преговори“, заяви португалският финансов министър Марио Сентено, председателстващ срещата. По думите му позициите към този момента са много по-близки, отколкото преди.

Почти шест години, след като на Гърция ѝ беше обещано допълнително облекчение по неизплатения ѝ дълг от 320 млрд. евро, все още не е ясно как ще приключи най-големият европейски финансов срив.

Страната все още усеща последиците от това, като икономиката е възстановила само частица от това, което загуби, а мерките за строги ограничения продължават да ѝ тежат. Но в навечерието на нови парламентарни избори догодина правителството в Атина отчаяно иска да избегне още една спасителна програма.

Една от основните причини за несъгласие по отношение на това какъв да бъде пътят оттук нататък е това дали механизмът за регулиране на растежа трябва да влезе в сила незабавно или след одобрение от страните членки на еврозоната. МВФ, Европейската комисия и страни като Франция смятат, че той трябва да е автоматичен, докато Германия иска това да стане при изпълнение на условия и след получаването на гаранция, че Гърция няма да се отклони от пътя си.

Германското финансово министерство вече е по-гъвкаво настроено към промяна на тона си спрямо Атина, отколкото през последните години. Берлин е отворен към идеята за облекчаване на дълга, стига страната да се съгласи да бъде продължен стриктният надзор след края на спасителната програма, става ясно от документ на финансовото министерство, видян от Bloomberg.

Друга ключова област на несъгласие е това кои гръцки дългове да бъдат покрити. Към момента всяко потенциално преформулиране на гръцката задлъжнялост ще включва тези заеми, които са били дадени в рамките на втората спасителна програма на страната, осъществена от вече нефункциониращия Европейски фонд за финансова стабилност.

От МВФ биха искали реструктурирането да обхваща и двустранните заеми на Атина с други страни от еврозоната в рамките на първата спасителна програма, както и парите от Европейския стабилизационен механизъм, посочват източници, запознати с разговорите.

В картината влиза и гръцкият бюджет. Някои страни, сред които и Германия, искат Атина да поддържа предварително договорен първичен излишък – нетни разходи преди лихвените плащания, от 3,5% от БВП до 2022 г. и от 2% оттам нататък.

Според МВФ обаче Гърция трудно може да поддържа излишък по-висок от 1,5% в средносрочен план и именно по тази причина се нуждае от облекчение, въпреки че Атина увеличи бюджетните си цели през последните години.

Сред другите обсъждани мерки са и изплащането на по-скъпите заеми към МВФ с по-евтините европейски, както и предложението централните банки от еврозоната да предават печалбата си от гръцки държавни облигации на Атина.

Но преди взимането на каквото и да е било окончателно решение, Гърция все още трябва приложи десетки икономически реформи, обвързани с последния преглед на настоящата ѝ спасителна програма, включително продажбата на държавни активи и въвеждането на промени в енергийната индустрия.

„Ако Гърция приложи програмата така, както е договорено, и ако има постигнато задоволително споразумение за дълга, то тогава няма съмнение, че Гърция ще може да се завърне на пазара“, посочи Пол Томсен, директор на европейския отдел на МВФ миналата седмица.