Източната Европа e против финансирането на COVID дълга с въглеродни емисии

Източните страни членки на Европейски съюз отказват да използват търговията с въглеродни емисии, за да увеличат бюджета на блока, заявиха източници на Ройтерс,  докато лидерите на ЕС обаждат как да финансират възстановяването на региона от пандемията от коронавирус.

27-те ръководители на държавите от ЕС обсъждат чрез видеоконференция безпрецедентния пакет от стимули на стойност 750 милиарда евро, събрани във фонд за възстановяване, който ще допълни следващия бюджет на ЕС в размер на 1,1 трилиона евро.

Ако бъде одобрен, планът ще трябва да определи как да се изплати дългът, като Европейската комисия предлага набиране на нови средства от ЕС включително чрез използването на системата за търговия с емисии в ЕС (СТЕ) за събиране на 10 милиарда евро.

Това предложение се сблъска с опозицията на източноевропейски държави, включително и България, които искат да запазят своите въглеродни приходи, заявиха дипломатически източници на агенцията. Останалите държави против са Полша, Чехия, Литва и Естония.

„Разширяването на приходите от СТЕ е неприемливо за нас, това би ни струвало твърде много“, заяви пред Ройтерс старши дипломат от ЕС от една от страните.

СТЕ на ЕС поставя цена на замърсяването, като принуждава електроцентрали и фабрики да купуват разрешителни за покриване на емисиите си. Постъпленията от тези продажби на въглеродни разрешителни - общо 14,6 милиарда евро през 2019 г. - в момента отиват в националните бюджети.

Комисията предложи от 2021 г. страните да запазят същите приходи от СТЕ, както през последните години, докато допълнителните постъпления от разширяването на схемата, включваща и корабоплаването, ще отидат в касата на ЕС.

Друг дипломат от ЕС заяви, че това ще постави непропорционална тежест върху по-бедните членки на блока. Това очертава червена линия между тези страни и техните западни съюзници като Франция и Люксембург, които подкрепят идеята.

Поддръжниците твърдят, че предложението за СТЕ и идеята на Комисията да облага нерециклираната пластмаса, за да увеличи по-нататъшните приходи на ЕС, биха могли да бъдат приложени по-бързо от други схеми, като например цифров данък и налагане на въглеродни такси върху вносни стоки.

Големите западните икономики от ЕС, като Германия, Франция и Холандия, призовават за постигане на „зелено“ икономическо възстановяване от пандемията.

„Ние отказваме да поставим Зелената сделка над възстановяването“, заяви един правителствен служител от източна държава от ЕС, като се позовава на водещия план на ЕС за намаляване на емисиите до нула до 2050 г. „Няма Зелена сделка без възстановяване“, каза той.