Какво се крие зад плана на ЕС за климатичните промени?

Дългосрочният план на Европейската комисия (ЕК) за климата може да бъде възпрепятстван от семантичен спор върху неясни фигури и страха от неуспех, загнезден още от предишните провалили се опити за амбициозни действия по климата, смята Сам Морган от Euractiv.

Големите имена от Комисията – председателят Жан-Клод Юнкер и еврокомисарят за климата Мигел Ариас Канете, подкрепят стратегията за постигане на нулеви емисии въглероден диоксид до 2050 г., но източници разкриват, че в рамките на изпълнителната власт на Европейския съюз (ЕС) съществуват фракции, които настояват за по-радикални действия. 

Като част от ангажимента на ЕС към Парижкото споразумение за климатичните промени, подписано през 2015 г., ЕК поиска от държавите членки на блока да предложат план за пренасочване на европейската икономика спрямо изискванията на споразумението.

Понастоящем експертите от Комисията редуцират различните сценарии за ограничаването на емисиите до 2050 г., фокусирайки се върху три основни възможности: 80-процентно намаление на емисиите; 90-процентно намаление и пълно 100-процентно редуциране.

Всеки вариант на плана трябва да доведе до ограничаване на покачването на световната температура с 2 градуса по Целзий.

Въпреки че ЕК вече има политическата подкрепа за осъществяване на този план, представянето на вариантите и финансовото въздействия върху страните ще окажат основно влияние върху избора.

Това не е първият случай, при който изпълнителното звено на ЕС работи по план за ограничаване на емисиите. През 2011 г. ЕК предложи 40-процентното им ограничаване до 2030 г., до 2040 г. редукцията да достигне 60%, като до 2050 г. намалението на емисиите да удари 80%.

Директоратът за климата към ЕК, ръководен от Мигел Ариас Канете, се надява да предложи опция, която да се прибави към сегашните климатични цели на ЕС, за да улесни подкрепата от страна на държавите.

Една конкретна част от Парижкото споразумение поставя началото на спор между различните поддръжници на идеята.

Целта на споразумението е да се запази глобалното затопляне „значително под 2 градуса по Целзий“ до края на века, като впечатление прави „значително под“.

В зависимост от интерпретацията това може да означава ограничаване на затоплянето малко под 2 градуса или нещо близо до 1,75 градуса по Целзий, смята Сам Морган.

Това е мнението на голяма част от експертите.

Застъпниците на „малко под“ използват неяснотата в текста, твърдейки, че сегашната икономическа среда на Европа дава 66-процентна вероятност да се постигне целта „значително под“.

Зелените активисти, от друга страна, заявиха, че ако бъде приет подхода за поддържане на глобалното затопляне „,малко под“ 2 градуса по Целзий, идеята на Парижкото споразумение никога няма да се осъществи.