Какво се крие зад плана на ЕС за климатичните промени?

В понеделник Междуправителствената експертна група по климатичните промени (IPCC) публикува своята финална версия за ефектите от глобалното затопляне с 1,5 градуса по Целзий.

Въпреки че IPCC установи, че оставащият въглероден бюджет (или количеството емисии, което можем да произведем до крайния срок на плана) е малко по-голям от първоначално прогнозирания. Докладът показва, че повишаването на температурата с 2 градуса ще окаже значително по-негативно влияние от очакваното. 

Експертите от групата заключиха, че в момента светът върви към глобално повишаване на температурата с 3 градуса по Целзий.

Тези констатации биха могли да дадат на ЕК необходимият тласък, за да се прокара път към постигането на нулеви емисии до 2050 г.

Повишаването на глобалната температура с 2 градуса ще повлияе върху селскостопанските култури, ще увеличи нивото на океаните и валежите и ще предизвика унищожаването на кораловите рифове.

Десет от държавите членки на ЕС, към които спадат Германия, Франция и Великобритания, вече са се ангажирали с плана за ограничаване на емисиите въглероден диоксид.

Европа е отговорна само за 10% от световните емисии въглероден диоксид. Тази статистика се използва от хората, които гледат скептично на нейната политика за ограничаване на емисиите, съмнявайки се, че ЕС може да постигне съществено подобрение на климатичните условия в глобален план.

Старият континент заема втора позиция при отделянето на емисии въглероден диоксид. Първи в тази класация са САЩ.

Европейският парламент също ще има шанс да играе съществена роля в определянето на посоката на дългосрочната стратегия на ЕС, когато Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (ENVI) гласува резолюцията COP 24 на 10 октомври, позовавайки се на научни основания от Световната метеорологична организация, която „потвърди 2015 г., 2016 г. и 2017 г. за най-топлите документирани години, водещи до много силно изразена топлина в Арктика, което ще има трайни последици върху цялостното ниво на моретата и метеорологичните условия по целия свят“.

Според ENVI „необходимите технологични решения са налични и стават все по-изгодни в икономическо отношение, както и че всички политики на ЕС следва да бъдат максимално съобразени с избраните цели за намаляване на емисиите”

В проектодоклада членовете на Европейския парламент настояват ЕС да увеличи целта за 2030 г. на 55% и да постигне нулеви емисии до 2050 г.

Първата цел е спорна и е малко вероятно да бъде подкрепена от по-консервативните представители на Парламента.

Редица представители от ръководството на ЕС заявиха, че се надяват дългосрочната стратегия за климата да бъде напълно готова през следващата година, за да изиграе съществена роля на предстоящите избори през май.