Норвежкият фонд е изгубил 113 млрд. долара заради краха на фондовите борси

Норвежкият суверенен фонд, най-големият в света, е изгубил рекордните 1,17 трлн. норвежки крони (113 млрд. долара) през първото тримесечие заради икономическия шок, причинен от разпространението на коронавируса, предизвикал масова разпродажба на акции на световните фондови борси, съобщава Bloomberg.

Загубата за фонда идва в критичен момент, тъй като скоро може да му се наложи да ликвидира за първи път в историята си част от своите активи, за да помогне на централната банка на Норвегия да покрие мерките за спешни разходи, с които да се подпомогне икономиката, засегната от пандемията. През първото тримесечие изтеглянията на правителството от фонда достигнаха 67 млрд. крони и изглежда, че сумата ще нарасне драстично през април.

Фондът регистрира загуба в размер на 14,6% през първото тримесечие. Акциите се възстановиха през последните дни на март, когато инвеститорът беше оценен на 10 трлн. крони (972 млрд. долара). Акциите на активите от неговото портфолио поевтиняха с 21,1%, докато инвестициите с фиксиран доход нарастват с 1,3%. 

Тримесечният спад се оказа по-сериозен от 10,3-те процента, който фондът загуби през последните три месеца на 2008 г. в разгара на финансовата криза.

„Ситуацията на пазара е много предизвикателна“, заяви Ингве Слингстад, главен изпълнителен директор на Норвежкия суверенен фонд. „Въпреки това фондът има дългосрочен хоризонт“, добави той.

Продажба на облигации

Фондът не посочва каква част от портфолиото му е инвестирана в акции в края на март. Ако има отклонение от два процентни пункта или повече от целта от 70%, тя трябва да се балансира. Това вероятно ще се случи, заяви Слингстад миналата седмица, посочвайки, че става въпрос за 65-процентен дял, който представлява инвестиции в акции към 25 март.

Тъй като инвеститорът вероятно ще трябва да продаде активи, за да покрие държавните разходи през тази година, ребалансирането ще се осъществи чрез продажба на облигации, а не чрез закупуване на акции, добавя Слингстад.

Фондът вече се сблъска с теглене от страна на правителството през 2016 и 2017 г., когато държавните приходи от производство на петрол спаднаха на фона на по-ниските цени на суровината. Но тогава паричният поток на фонда от дивиденти, лихвени плащания и наеми на недвижима собственост покриваха ефективно подобни тегления.

За да се справи с коронавируса, правителството на Норвегия обеща безпрецедентни стимулиращи мерки. Това съвпадна с историческия срив на петролните цени, както и с намаляването на приходите от петрол. Междувременно паричният поток на фонда намалява заради компаниите от портфейла му, които свиват дивидентите си, притиснати от пандемията.