Предизвикателството на Лагард за 2020 г.: Да научи немски

Управителят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард се опитва да се справи с едно начинание, което може би е толкова обезсърчаващо, колкото и това да възцари инфлацията в еврозоната: изучаването на немски език.

Разбираемо е, че новият ръководител на монетарните власти в региона, космополитната  французойка, базирана в централата на ЕЦБ във Франкфурт, може да иска да общува на официалния език в новия си дом. Немският език е майчин на една четвърт от населението на валутния блок, а и след като някои политически решения, като отрицателните лихвени проценти, не се приемат добре в най-голямата икономика в Европа, може би би било по-добре тя да може да ги обяснява директно, пише Bloomberg.

„Огромно предимство e, ако можете да общувате на местно ниво“, каза Филип Хилдебранд, заместник-председател на Blackrock и бивш управител на централната банка на Швейцария, която има четири официални езика, включително немски. „Като цяло много германци смятат, че ЕЦБ не комуникира достатъчно решенията си“, посочва той.

Ако това е новогодишното обещание на Лагард, то е страховито. Всяко съществително име има един от три рода, които трябва да бъдат запомнени - в сравнение с два рода на френски - с окончания на прилагателните, които да съвпадат. Глаголите могат да идат дори в края на изречението, а много от тях са неправилни.

Американският автор Марк Твен през 1880 г. пише есе на тема „Страшния немски език“ след изпитанието да се опита да се справи с него.

„Някои казват, че смъртта е по-добра от немския. Трудно ми е да разреша този проблем без подготовка. Важно е за какъв вид смърт става въпрос. Ако става дума за бавно и болезнено ... Кажете, преди двеста години в Канада индианците хванаха мисионер, одраха го, донесоха гореща пепел, вряла вода и малко по малко мисионера ...Като цяло смятам, че немският език би изглеждал приятна промяна за него.... Но изобретателят на езика изглежда се е насладил да го усложнява по всички начини, за които би могъл да се сети“, пише той.

„Азбучните процеси“ на съставни съществителни имена бяха една от фрустрациите на Твен. Има няколко израза, с които Лагард вероятно ще се сблъска, като Eigenmittelanforderungen - капиталови изисквания за банките, или Anleihekaufprogramm, терминът за количествено облекчение.

Управителят, който на 1 януари навършва 64 години, изглежда е харесала предизвикателството. Този месец тя каза на законодателите в ЕП, че е изправена пред „ускорена“ програма на обучение, която включва изучаване на немски и езика на централното банкиране.

Освен да се запознае с града, тя не обясни как смята да постигне целта си. Постигането на елементарен разговор за ежедневния живот изисква 240 часа уроци, твърдят от „Гьоте институт“, публично финансирана мрежа от школи, която е специализирана в преподаването на езика.

Предшествениците на Лагард имаха смесени резултати по този въпрос. Първият президент на ЕЦБ Вим Дуйзенберг от Холандия говореше немски, преди да се премести във Франкфурт. Французинът Жан-Клод Трише положи усилия и призна, че този опит му е помогнал „да придобие задълбочено разбиране“ за това как мислят хората в Германия.
„Структурата на един език също така разкрива модели на аргументи“, каза той пред списание Der Spiegel през 2005 г. „Неслучайно много велики философи са германци“, добави той.

Трише постигна достатъчно напредък, за да произнесе реч на немски език през 2009 г., като отбеляза 10 години от създаването на еврото. По-късно същата година той каза пред репортер, че е много щастлив от това как речта е била посрещната от публиката. Все пак, каза той, немският език е „труден“.

Неговият наследник, италианският банкер Марио Драги, чиито отрицателни ставки и програми за изкупуване на облигации доведоха до демонизирането му в някои секции на германските медии, никога не успя да овладее езика за осем години като президент. Може би най-известният му опит беше фразата „nein zu allem“ - „не на всичко“ - която той подчертано използва през 2012 г. и отново през 2016 г., за да критикува съпротивата срещу радикалните си политики. 

Лагард казва, че няма да се възпира от трудностите. Когато Йоахим Шустер, германски депутат в Европейския парламент, я разпита на родния си език, тя имаше готов отговор: „Може би един ден ще мога да отговоря на немски“.