Преговорите за възстановителния фонд на ЕС пред провал?

Срещата на Европейския съюз относно плана за възстановяване от коронакризата се удължава с един ден. Двудневните преговори първоначално трябваше да приключат в събота вечер, но сега 27-те държавни и правителствени ръководители ги продължават в неделя от 12 часа на обяд. Председателят на Съвета на ЕС Шарл Мишел иска да представи ново компромисно предложение, за да се постигне напредък по преговорите, пише Die Zeit.

Днес, на втория ден от лидерската среща в Брюксел, различията между страните остават.

Лидерите на 27-те страни членки не успяват да се договорят за бюджета на блока през 2021-2027 г. на стойност над 1 трлн. евро и свързания с него нов възстановителен фонд от 750 млрд. евро, който трябва да помогне за възстановяването на южните икономики, които бяха най-тежко засегнати от пандемията.

Германският канцлер Ангела Меркел смята, че срещата на върха може да доведе до провал. "Все още не мога да кажа дали ще бъде намерено решение", каза Меркел в Брюксел в неделя сутрин. 

"Има много добра воля. Но има и много позиции. Може и да не се постигне резултат днес", заяви Меркел.

Италианският премиер Джузепе Конте настоя за финализиране на преговорите. "Трябва да продължим утре и да направим всичко възможно, за да приключим това в интерес на всички", каза Конте през нощта. Отлагането на срещата според него не би помогнало на никого. Италия иска бързи субсидии, тъй като, подобно на Испания, беше особено силно засегната от пандемията.

В първия ден от срещата на върха обаче преговорите на 27-те държави се заплетоха напълно. С ново компромисно предложение след това Мишел задвижи преговорният процес в събота. Не беше постигнато съгласие. Явно позициите все още бяха твърде отдалечени.

В петък започнаха преговори за финансов и кризисен пакет от 1,8 трилиона евро, с които да бъде отслабена историческата рецесия, породена от пандемията. Идеята на новото предложение е да се запази размерът на фонда от 750 млрд. евро, но да се намали сумата, предоставена като безвъзмездна помощ, с 50 милиарда евро. Според този план 450 милиарда евро ще бъдат предоставени като безвъзмездни средства и 300 милиарда евро - като заеми. 

Така Мишел включва и „пестеливата четворка“ в лицето Холандия, Австрия, Швеция и Дания. Холандия иска средствата да се освободят, когато държавите преминат икономически реформи. Страната настоява и всяка държава да има право на вето.

Новият план предвижда да се предостави на ЕС по-голям контрол върху изплащането на помощите. Ако държавите членки се съмняват дали бенефициентите прилагат обещаните реформи, те биха могли да включат ръководителя на Съвета на ЕС в проследяването на това. След това последният инструктира Европейския съвет или Съвета на икономическите и финансовите министри да проверят напредъка по реформите.

Холандски дипломат определи предложението като "сериозна стъпка в правилната посока". Испанските правителствени кръгове заявиха, че подобен механизъм за контрол е "пречка". Според дипломати Шарл Мишел сега подготвя ново компромисно предложение.

Преговорите са толкова затруднени и защото средствата от фонда за възстановяване, които трябва да се финансират чрез дълг, се договарят като пакет със следващия бюджет на ЕС, който до голяма степен съставлява вноските на страните. Седемгодишната финансова рамка включва повече от един трилион евро. Желанията и изискванията на отделните държави членки понякога се смесват в рамките на преговорите.

Австрия, Дания и Швеция искат да се налагат по-високи отстъпки върху вноските им за бюджета на ЕС от първоначално планираните. Австрия настоява за допълнителни 50 милиона евро облекчение, Швеция и Дания призовават за 25 милиона евро отстъпка. Полша, Чехия, а по-късно и Франция поискаха в петък отстъпките да отпаднат изцяло.

Френският президент Еманюел Макрон заяви, че Европа трябва да прояви солидарност, за да намери изход от кризата.