57% от българите подозират участие на правителството в сделката за ЧЕЗ

57% от българите са на мнение, че правителството е замесено по някакъв начин в продажбата на "ЧЕЗ България" на пазарджишката фирма „Инерком“, а енергийният министър Теменужка Петкова губи 10 пункта от своя личен рейтинг. Това показва проучване на Алфа Рисърч за обществените нагласи през март 2018 г.

„Най-голямото изпитание за кабинета Борисов 3, сделката за ЧЕЗ, оказва и най-пряк негативен ефект върху неговия имидж“, коментират социолозите.

Същевременно 42% от запитаните са на мнение, че в политически план  скандалът се използва от опонентите на правителството, за да го свалят от власт.

Така, макар симпатизантите на ГЕРБ също да са критични към сделката, по отношение на правителството те заемат защитна позиция. В резултат кабинетът запазва доверие от 21%, колкото имаше и през декември.

С 4% обаче се увеличават неговите критици (до 43%), като негативните настроения нарастват главно сред столичани и жителите на селата. 

37% определят българското председателство на Съвета на ЕС като успешно до този момент, срещу 13% - като неуспешно. 50% одобряват приоритета на страната ни за европейска интеграция на Западните Балкани. В този контекст премиерът Борисов повишава рейтинга си с 3% спрямо декември. Министрите, пряко ангажирани с европейската политика, са сред най-одобряваните в кабинета – Томислав Дончев, който повишава рейтинга си с нови 5 на сто, Лиляна Павлова, Екатерина Захариева. 

Сред външнополитическите фактори, оказали неочаквано силно влияние върху общественото мнение, са политическите изказвания на руския патриарх Кирил. 67% оценяват неговите думи, че българите не са проявили признателност към Русия, като неприемливи и унизителни, 25% ги приемат за приемливи и справедливи.

За първи път се наблюдава по-сериозно проблематизиране от широки обществени слоеве на поведението, което Русия изисква към себе си. След тазгодишния 3 март 43% са на мнение, че Русия настоява не за просто признателност, каквато мнозинството от хората проявяват, но и България да следва нейния път на развитие. Което, според мнозинството от българите, не съответства на техния избор.

За първи път след украинската криза и анексирането на Крим е налице сериозен спад в традиционно позитивното отношение към Русия от 66% на 56%. Охладняването към Русия, успоредно с европейската активност на правителството, води до нов ръст на обичайно високата подкрепа за ЕС (от 50% до 58%), но също така и до известен ръст в одобрението на Северноатлантическия алианс (от 38% до 44%).

Президентът Румен Радев остава незасегнат от текущите скандали. С 59% одобрение и 10% неодобрение той постига най-висок рейтинг от началото на своя мандат.

След скандалите около ЧЕЗ, кампанията срещу Истанбулската конвенция, атаките срещу посредническата роля на България на европейската сцена, БСП скъсява дистанцията с ГЕРБ до 2,5%. Антиевропейската като цяло реторика на БСП обаче я поставя в своеобразен капан по отношение на европейските избори през 2019 г.

Българските граждани продължават да проявяват висока критичност към дейността на мнозинството от институциите в страната, казват социолозите.