Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

Българските аптеки не са готови да станат Е-аптеки

Търговците на дребно искат преходен период за внедряване на софтуера за проследяване и верификация на лекарствата

Българските аптеки не са готови да станат Е-аптеки

Снимка: Pixabay

По-малко от половината от аптеките в България са готови за внедряването на двете нови регламентирани по закон електронни системи в здравната система, свързани с лекарствоснабдяването. Това стана ясно по време на кръгла маса на тема „Влияние на промените в нормативната база върху достъпа до лекарства и фармабизнеса през 2019 г.“, посветена на предстоящия старт на двете електронни системи в сектора през този февруари. За проблемите на търговците с лекарства на дребно съобщиха от Инициативен комитет от магистър-фармацевти (ИКМФ).

Те алармират, че остава по-малко от месец до въвеждането на двете изцяло нови електронни системи в България – едната е за контрол на недостига на лекарствени продукти, а втората е за контрола на фалшифицираните лекарства в ЕС. За целта аптеките трябва да разполагат със специализиран фармацевтичен, постоянен ток и интернет. По данни на комитета обаче само 2492 аптеки у нас разполагат с аптечен софтуер, адаптиран към изискванията на НЗОК от общо 4323 регистрирани в страната. Едва 47% от всички имат готовност да внедрят е-системите, които изисква законът. 

Припомняме, че парламентът прие промени на Закона за лекарствата, като реши паралелният износ на лекарства да се контролира чрез електронна система. Чрез нея Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) ще следи наличностите в страната. В електронната система трябва да подават информация за движението и количествата на лекарствата всички участници в лекарствоснабдяването – от фармацевтите до производителите, както и НЗОК и Министерството на здравеопазването. За да се установи дали има недостиг на определени лекарства търговците на дребно и дистрибуторите всеки ден ще трябва да отчитат продадени и получени количества за лекарства с рецепта от Позитивния лекарствен списък. Въведени са санкции за недобросъвестност, които стигат 150 хил. лева.

Още по темата

От Инициативен комитет от магистър-фармацевтите посочват, че са изпратили пет становища до всички заинтересовани институции, включително до Европейската комисия, с цел да се дефинират проблемите с готовността на аптеките да отговорят на новите изисквания. Търговците на дребно с лекарства се опасяват, че промените ще затруднят достъпа до лекарства в малки и в големи населени места.

Фармацевтите от инициативния комитет настояват за отсрочка, която да позволи постепенното интегриране на електронните системи. Припомняме, че системата за контрол на недостига на лекарствени продукти и ограничаване на паралелния износ трябва да стартира от 12 февруари, а системата за верификация на лекарствата – от 9 февруари.

Исканията на ИКМФ са две – да се удължи срокът, за внедряване на електронната система за недостиг съобразно възможностите на Министерството на здравеопазването да стартира тази платформа и наредбата да се съобрази с възможностите на бизнеса да изпълнява изискванията за докладване.

Софтуерът, с който към момента разполагат половината аптеки, е за връзка с НЗОК и не е пригоден да експортира данни към Изпълнителната агенция по лекарствата, изтъкна проф. Татяна Бенишева от Асоциацията за лекарствена информация. Това поражда и друг проблем – дали другите софтуери, които трябва да бъдат внедрени, биха били съвместими помежду си.

Идеята на законодателя за тотална проследимост на лекарствата с рецепта е нещо много полезно и трябва да се направи, защото би било основа в бъдеще да се премине и към контрол на практиката за предписване на медикаменти, каза от своя страна Юлиан Узунов, анализатор на сектора.

Той предложи като начално решение в рамките на преходен период, да се премине към създаване на един кратък списък, който да подлежи на контрол по тази система, а цялостното внедряване на електронното проследяване на лекарствата с рецепта да стане, когато всички страни са готови.

Даниела Дариткова, председател на парламентарната здравна комисия, изрази учудване от това, че фармацевтите анонсират в последния момент проблемите и несъвършенствата по внедряването на системите, след като нормативната база е приета миналата година, последвана от период на нотификационна процедура в ЕК за шест месеца.

Относно искането на фармацевтите за списък със забранените за паралелен износ лекарства Дариткова каза, че подобен списък трябва да почива на ясни и обективни принципи, без информация за наличностите няма основание да се ограничава свободното движение на стоки, каквито са лекарствата, каза тя. Без да е влязъл в сила вече приетият закон, няма как да предприемем нови стъпки за промяната му, категорична беше Дариткова. Тя обеща, че в бъдеще ще се търсят варианти за усъвършенстване на нормативната уредба. Тя още веднъж подчерта, че в закона е заложена информационната сигурност, включително и санкции на директора на ИАЛ за генерираната информация и нейната сигурност.

По отношение на констатацията, че има много малки аптеки с възрастни фармацевти, които няма да могат да внедрят и обслужват софтуера, Дариткова напомни, че това не може да бъде аргумент, след като много възрастни общопрактикуващи лекари, които са в малки градове и от години ползват електронния обмен на информация. След като те са успели, няма причина и фармацевтите да не се справят, категорична е тя.

Да се удължи и срокът за въвеждане на верификацията на лекарствата, която трябва стартира от 9 февруари, настояват от Инициативния комитет на магистър-фармацевтите (ИКМФ). 

Още по темата

Причината отново е липса на готовност при повечето аптеки за новата система, която цели да осигури електронна проследяемост на всяка опаковка и така да сведе до минимум разпространението на фалшивите лекарства. Припомняме, че европейската директива изисква на 9 февруари всички аптеки и търговци на едро в ЕС да имат готовност да продават медикаменти с нов 2D matrix код, а фармацевтичните компании да генерират кода на всяка опаковка. От своя страна фармацевтичните фирми вече заявиха готовност за старт на системата.

Дистрибуторите и търговците на дребно обаче нямат такава готовност – нито техническа, нито финансова, заяви Аделина Любенова, собственик на един от четирите най-големи дистрибутора у нас. По думите й трябва да се възприеме начин, по който легално да се удължи този срок и обществото да бъде спокойно, че ще има достъп до лекарства.

И ако производителите на лекарства финансираха със собствени ресурси системата за верификация, то фармацевтите поискаха да се поемат и разходите на аптеките за инвестицията. 

По време на дискусията стана ясно, че фармацевтите имат проблеми със закупуването на съответните устройства, а някои нямат постоянен интернет и ток, който е необходим за работа със софтуера. От комитета искат и да не плащат такси за поддръжка към IT доставчиците.

По статията работиха: автор Евгения Маринова, редактор Бойчо Попов

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Икономика и политика
Качеството на човешкия капитал привлича израелския бизнес на Балканите