Паралелният износ на лекарства ще се контролира чрез електронна система. Чрез нея Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) ще следи наличностите в страната. Това решиха депутатите от парламентарната Комисия по здравеопазване, като приеха на второ четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ).
Електронната система вече се изработва от Министерството на здравеопазването и ще бъде готова до четири месеца след обнародване на промените.
Здравната комисия реши да отпадне първоначалната идея за Експертеен съвет към Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ), който да изготвя списък за ограничаване износа на медикаментите, за които е установена липса. Предвиждаше се дефицитните медикаменти да се определят на база сигнали от аптеките, които не са получили заявката си за лекарства след два дни от подаването й, което според дистрибуторите е субективно.
В електронната система трябва да подават информация за движението и количествата на лекарствата всички участници в лекарствоснабдяването – от фармацевтите до производителите, както и НЗОК и Министерството на здравеопазването. За да се установи дали има недостиг на определени лекарства търговците на дребно и дистрибуторите всеки ден ще трябва да отчитат продадени и получени количества за лекарства с рецепта от Позитивния лекарствен списък.
Законът въвежда и дефиниция за недостиг на лекарство. Ако се установи, че наличностите в България от даден медикамент са по-малко от 65% от необходимите количества за месец, изчислени въз основа на средномесечното потребление за предходните 6 месеца, той няма да бъде разрешено за износ. При тези условия лекарственият продукт ще стане част от забранителния списък, който ще се обновява веднъж месечно.
Бе оттеглено предложението всички производители на лекарства, чиито медикаменти са в Позитивния лекарствен списък, да поддържат в наличност 10% резерв в случай на недостиг. Притежателите на разрешение за употреба обаче са длъжни да осигуряват достатъчни количества.
Въведени са санкции за недобросъвестност. Санкциите за нерегламентирана търговия с лекарства, включени в ограничителния списък, са завишени.
За търговците на дребно глобата е в размер от 10 000 до 20 000 лв. при първо нарушение и от 25 000 до 35 000 лв. при повторно нарушение. За търговците на едро имуществената санкция е в размер от 10 000 до 25 000 лв., а при повторно нарушение разрешението за търговия на едро се отнема със заповед на ИАЛ. Извършителите на износ на лекарствени продукти в нарушение на разпоредбите ще трябва да платят глоба (за физически лица), респективно имуществена санкция за юридически лица в размер от 50 000 до 100 000 лв.
Промените ще бъдат обсъдени на второ четене и в пленарна зала. Ще бъдат изпратени за одобрение и в ЕС с оглед на свободоното движение на стоки. Така ще се избегнат възможностите обнародваните текстове отново да бъдаж обжалвани, както се случи преди години с подобни промени, внесени от левицата.


Над 50 000 бебета са се родили у нас през 2025 г.
Асен Личев: Европа пресъхва, а чиновниците още пишат доклади
България е на опашката в ЕС по брой коли, но начело на класацията по най-стари автомобили
Близо 900 000 са младежите в България, една трета от тях работят
Изкуственият интелект тласка енергийния сектор към нова вълна от сделки
Хедър Конли: Тръмп няма много варианти в Иран - Част 1
Хедър Конли: Тръмп няма много варианти в Иран - Част 3
Хедър Конли: Тръмп няма много варианти в Иран - Част 2
Уенди Шърман: Иран може да контролира Ормузкия проток завинаги
Cybertruck стана количка с дистанционно в безумен проект
Проблем блокира шофьори и пътници в хибриди на Lexus и Toyota
Jaguar показа интериора на електрическия Type 01
Nissan създаде оръжие срещу аквапланинга
BMW вече рециклира над 50% от старите автомобили
Скандал около Truth Social: Плащаш и виждаш публикациите на Тръмп по-рано
Ан Хатауей с шеметна визия и изповед за третата бременност