Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

Е-здравеопазването - подобрява достъпа до здравни услуги, но не е панацея

От 1 април ваксините срещу COVID-19 ще се произвеждат с код за верификация, а в имунизационните пунктове ще го дезактивират

Е-здравеопазването - подобрява достъпа до здравни услуги, но не е панацея

Снимка: Gabby Jones/Bloomberg

Електронното здравеопазване трябва да подобри достъпа до здравни услуги, като постави пациента в центъра на системата и повиши ефективността й. Около това мнение се обединиха участниците в уебинара „Е-решения за по-добро здраве“, организиран от „Капитал“. Сред основните теми бяха промените в здравната система, които произтичат от COVID-кризата, следващите стъпки в дигитализацията, примери за полезни приложения за лекари и пациенти и дигиталната сигурност на пациентите.

С дигитализацията ще постигнем подобрен достъп до здравни услуги, по-голямо овластяване на пациентите, по-голяма продължителност на грижата, посочи проф. Асена Сербезова, председател на УС на Българския фармацевтичен съюз. „Дигитализацията ни дава възможност да управляваме заболяванията, както никога досега и точно към това трябва да се стремим – управление на заболяванията и по-добър и по-дълъг живот на пациентите, а не към елементарни за света неща като електронната рецепта или електронните платформи за общуване и обучение, чиято роля не омаловажавам“, уточни проф. Сербезова.

Пациентът трябва да бъде приобщен, като бъде поставен в центъра на грижата и да бъде информиран.

„Здравната каса е една от здравните администрации, в които дигитализацията стартира от самото й създаване. Сега НЗОК пренастройва всички работни процеси и системи, така че да постигне по-високо ниво на електронизация, информационни услуги, обмен и съхранение на данни“, съобщи управителят проф. Петко Салчев. Той отбеляза, че България изостава много с въвеждането на телемедицинските системи. Въвеждането на телемедицината ще позволи освобождаване на човешки ресурс, поясни проф. Салчев и даде пример - защо всяка болница трябва да има специалист по образна диагностика, след като от едно място може да се консултират няколко болници. 

Още по темата

Практически опит с телемедицината сподели д-р Асен Меджидиев от УМБАЛСМ „Пирогов“, който представи възможностите за консултиране на деца чрез телемедицина по програмата „Детско здраве“ на спешната болница. Водят се разговори с кметствата детските градини и училищата в София да бъдат оборудвани със системи за телемедицина, което дава възможност за директна връзка със специалисти в „Пирогов“ при необходимост, съобщи д-р Меджидиев.

„64% от лекарите вече мислят, че телемедицината е на по-добро ниво след началото на пандемията от COVID-19, а 50% се чувстват по-уверени да предлагат телемедицина. Само 33% от лекарите обаче намират телемедицината за по-удобна от срещите лице в лице“, каза Константин Боев, директор „Дигитални и многоканални стратегии“ в Astelas Pharma. Има положителна тенденция в нагласите на лекарите към дигиталните технологии, но има и доста бариери от гледна точка на това на какво ниво са тези технологии и от финансов аспект, допълни той.

Здравната каса пренастройва всичките си системи, като целта е процесът да бъде финализиран до 2 месеца. Вече работят нови сървъри, усъвършенстват се комуникацията и обменът на данни с външни партньори. Все още не са разработени в пълна степен информационната услуга и предоставянето на информация към гражданите и външните партньори. Има забавяне в разработването на електронните протоколи за отпускане на скъпоструващо лечение. Предстои въвеждане на електронни здравни книжки. Работи се и по електронните статистики – изключително важни за работата на НЗОК и особено за нейните актюери. За пръв път от 21 г. касата ще има свой актюер и той трябва да разполага с пълен обем електронни справки, каза проф. Салчев.

Електронизацията на здравеопазването ще помогне, но не е панацея – тя не може да измести човека и необходимостта от вземане на решения от човека, обясни той. Според него бъдещето е изнасяне на услугата в общността, бързи услуги на място, болничен престой от максимум 2-3 дни при остри състояния и край на необоснования дълъг престой на пациента в болница.

Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти е първата здравна администрация, която предоставя пълно електронно обслужване и достъп до данни в отворен формат, каза неговият председател проф. д-р Николай Данчев. Съветът има значим принос в дигитализацията чрез функционалните възможностите на своята информационна система, за което е носител на множество, включително и европейски награди.

Експертът на БЛС по дигигални решения д-р Костадин Сотиров акцентира, че електронното здравеопазване е отдавна очаквано от лекари, пациенти, институции. „Информацията сега е разпиляна на различни места и това я прави недостъпна. Това налага тя да бъде обединена в единна база данни – националната здравно-информационна система, сърцевината на електронното здравеопазване“, каза Сотиров.

Още по темата
 Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научно-изследователските фармацевтични производители, отбеляза: „Пандемията безпощадно ни посочи къде изоставаме в областта на дигитализацията и ни принуди да се дигитализираме бързо и категорично. Напредъкът в дигиталната сфера в публичното здравеопазване е безпрецедентен. В началото на пътя сме, но сме тръгнали и е много важно да не се препънем, докато вървим. Всички подкрепяме дигитализацията, но тя трябва да стане по начин, който не само не влошава, но подобрява достъпа на пациентите до медицински услуги, лекарства и т.н. Като фармацевтична индустрия подкрепяме безрезервно този процес, ще помагаме, така че да се случи по възможно най-ефективния начин и административните пречки, които спъваха пациентите в предходните години, да намаляват“.

Проф. Николай Данчев, председател на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, представи възможностите на информационната система.

Тя е на високо технологично ниво и включва електронни публични регистри със свободен достъп за цените на лекарствените продукти, заплащани с публични и частни средства, уеб портал, мобилно предложение и др. Публичните регистри, включително Позитивният лекарствен списък, дават възможност да се осигури контрол върху административните услуги. Гарантира се и по-високо ниво на обслужване на бизнеса. Правителственият портал дава пълен достъп на гражданите до информация за цените на лекарствата. Има връзка с над 30 болници, които проследяват ефектите на иновативните лекарства. Необходимо е изграждането на национална система, която да свърже данните на проследяващите болници. Разработеното мобилно приложение е полезно за лекарите и пациентите и позволява да се провери пределната цена на лекарството през телефон, както и крайната цена в аптеката.

Нова функция на информационната система на съвета е генерирането на национален номер за идентификация на лекарствените продукти. За връзката между този номер и кода на продукта, който се отпечатва върху опаковката за целите на системата за верификация на лекарствата говори Илиана Паунова, изпълнителен директор на Българската организация за верификация на лекарствата.

„Важно е да се впишем в международния обмен на данни, за да има свързаност на българските с европейските системи за лекарствата. Тази връзка се извършва чрез кода на продукта, който служи за верификация на национално и европейско ниво. „Първият елемент от кода ще бъде свързан с националния номер и това ще позволи двете системи да взаимодействат“, обясни Паунова.

Тя говори и за възможните фалшификации на лекарствата и особено на ваксините срещу COVID-19, за каквито предупреди Интерпол. Една от важните задачи на европейската система за верификация на лекарствата е предпазването от подобни фалшификации, каза Паунова. Системата за верификация ще обхване и ваксините срещу COVID-19 от 1 април – от тази дата трябва да има сериализация за партидите ваксини и те ще бъдат качени в системата за верификация. В пунктовете за имунизация те трябва да се дезактивират. За първите партиди ваксини е бил даден гратисен срок за верификация с цел по-бързи доставки.

За правата на пациентите в дигиталната среда говори адвокат Мария Шаркова, която обясни защо правата на пациентите в електронното здравеопазване трябва първо да се регламентират нормативно и очерта някои рискове за дискриминация и нерегламентирано използване на лични данни.

По статията работи: Евгения Маринова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (2)

0
 
0
 
2
преди 1 месец
глупости ... е-здравеопазването е като корекциите в софтуера на компютър от дистанция ... човекът не е компютър все още , слава Богу !
1
 
3
 
1
преди 1 месец
Няма профилна снимка
ММм то май трябва да си вадиш електронен подпис сега :) Защо набутват хората със по 100лв. на 1-2 години ?! До момента беше с ПИК от НАП.
Важното е винаги да се правят някакви промени за да се набутва населението .... и бюджетарите да се пишат работили ....

Още от Икономика и политика
Ю. Попов: Затварянето на въглищни централи е само аспект от Зелената сделка