Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

Красимир Вълчев: Ще има безплатно обучение на студенти за инженери

В следващите 10 години едва две трети ще бъдат младите, постъпващи на пазара на труда, съотнесено към тези, които излизат в пенсия, съобщи министърът на образованието

Красимир Вълчев: Ще има безплатно обучение на студенти за инженери

Снимка: Олег Попов, Investor Media Group

Предвиждат се промени в закона за висшето образование, свързани с безплатно обучение на студентите в инженерно-техническите специалности, особено в енергетиката, водните инженери, като целта е да се спре тенденцията на намаляване на студентите в инженерно-техническите специалности, особено в енергетиката и при водните инженери.

Още по темата

Това съобщи в парламента образователният министър Красимир Вълчев, цитиран от БТА.

Изслушването беше по искане на ГЕРБ за политиките на просветното ведомство за подобряване на връзката между образованието и пазара на труда.

“В средносрочен план от десет години в списъка на МОН за недостиг на специалисти са инженерите – най-драматично в областта на енергетиката, водното строителство – електрониката, информатиката, педагогиката, аграрните науки, посочи министърът. – След 10 години структурата на професиите ще се промени, трябва да се инвестира в задълбочени дигитални умения, да се увеличи приемът за всички професии, свързани с техниката и инженерните специалности.“

Според него основното предизвикателство е да се насочат повече деца и техните родители към специалностите, които в Министерството на образованието и науката смятат за най-важни от гледна точка на икономиката, пазара на труда, профилите в областта на математиката и педагогиката.

Общото предизвикателство, по думите на Вълчев е, че пред всички образователни системи е динамиката на времето. “Имаме увереност, че всяко дете трябва да добие базовите компетентности”, добави министърът.

Красимир Вълчев напомни, че за България предизвикателство е и демографската ситуация.

През следващото десетилетие едва две трети ще бъдат младите, постъпващи на пазара на труда, съотнесено към тези, които излизат в пенсия.

“Трябва да се осигури профилно съответствие с потребностите на пазара на труда и затова бяха актуализирани 2200 типови програми, въведе се компетентностният подход, както и актуализация на програмите на всеки пет години в съответствие с потребностите на пазара на труда, информира Велчев. – Преструктурира се приемът в учебните заведения. Инструментите са приемът и финансовото стимулиране, важно е да се разширява също дуалната форма на обучение.”

Едно от малкото сигурни неща, по думите на образователния министър, е очакването, че всички страни ще преживеят мащабни дигитални трансформации, което означава, че по-голяма част от професиите ще искат задълбочени дигитални умения. Затова той препоръча да се инвестира в разширяване базата на софтуерни специалисти.

Красимир Вълчев припомни, че в трети клас вече има занимания по компютърно моделиране, а като цяло е увеличен приемът за професиите, свързани с информационните технологии.

“Добрата новина е, отбеляза Велчев, че информационните технологии успяват да задържат много млади хора у нас заради високите заплати. Подготвя се нова национална програма за бизнеса и училището, чиято цел е насърчаване взаимодействието между IT бизнеса и образованието.”

Вълчев потвърди, че сега има пренасищане в специалностите, свързани със социалните грижи, където е достигнат пределът на оптимизиране на приема.

“Имаме относително добра наследена мрежа от професионалните  училища, но се промени профилът на икономиката в отделните региони и тези училища трябва да реагират”, така Вълчев отговори на въпрос за преодоляване на регионалните неравенства в професионалното образование във връзка с пазара на труда. – Това трябвало да стане на местно ниво като приемът се съобразява с местните прогнози.”

Министърът не отрече, че има неравенства и те са детерминирани от разпределянето на инвестициите.

“Опитваме се да водим балансирана регионална политика, училищата в по-отдалечените места получават допълнително финансиране, обясни той и цитира данни на министъра на икономиката, според които в момента има над 30 сериозни инвестиции в различни региони, като всяка една ще открие над сто работни места.– Недостигът на работна ръка ще се задълбочава, затова трябва да обезпечим икономическите зони със специалисти.”

По статията работиха: Петя Стоянова, редактор Евгения Маринова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (3)

0
 
0
 
3
khao до: national power
преди 2 месеца
Няма профилна снимка
че то всеки програмист може да е и електроинжинер бе лальо-проз !!! :) електротехника се учи в Меито от всички специалности... ти да не се мислиш за Тесла или Едисон ?
1
 
3
 
2
преди 5 месеца
Няма профилна снимка
Ми да вдигнат заплатите на инженерите по енергетика.Не може некакъв лаладжия програмист да взема 5000 лева а инженер по енергетика примерно 1500.Ще стоите без ток докато се научите че не може разни гов.нари да получават огромни заплати и да се гаврите с хора които отговарят за милиарди левове техника работят на смени и осигуряват националната сигурност.Така че не се правете на луди а оправете заплатите иначе програмистите като най големи умници да сядат на стола в АЕЦ и да работят.Оня прос.так Валери Симеонов се хвали че цената на тока не се вдигнала без да се замисля за последствията.Щом тока ти е скъп а за някаква компютърна безсмислица даваш луди кинти стой без ток....Ей така се учат уроците...Енергийния инженер работи в Козлодуй по вецовете из планините а не в лъскав офис в София..Инженери нанайсе.325 кинта на семестър не са спирачката за да не учат младежите това.Спирачка са ниските заплати после.Енергетика се учи трудно следването е тежко после е много отговорно и опасно за живота.Миг невнимание и те няма...а програмиста най ного да падне от стола кат задреме
1
 
3
 
1
преди 5 месеца
Не е лошо решение, но да затегнат малко приема в университетите, че станаха много висшистите

Още от Икономика и политика
Горанов: Изтеклите данни от НАП не могат да навредят на гражданите