Спорните моменти от реформата в ТЕЛК остават открити за дискусия

Няколко са горещите точки от концепцията за оценка на работоспособността на хората с увреждания. Това стана ясно по време на дискусия в рамките на съвместно заседание на парламентарните комисии по труд и социална политика и по здравеопазване.

Спорните моменти са дали да има две комисии – за медицинска експертиза и за експертиза на работоспособността, какво ще стане с хората с увреждания, които работят и имат право на инвалидна пенсия, дали ще продължава ТЕЛК решението да е ключ към различни социални системи.

Концепцията, която бе изготвена от междуведомствена група и внесена в Народното събрание в края на миналата година, бе обсъдена от депутатите, организациите на хората с увреждания и заинтересовани институции.

Водещият заседанието и председател на социалната комисия Хасан Адемов припомни, че сред основните причини за изготвянето на нова концепция са злоупотребите с инвалидни пенсии. Също така той напомни, че това е поредна дискусия, а такива предстоят още много до постигане на консенсус по чувствителната тема.

Социалният министър Бисер Петков представи концепцията за реформа на системата за експертиза на работоспособността, добила популярност като реформа в ТЕЛК.

Концепцията предвижда системата за експертизата на работоспособността да се прехвърли в НОИ, където комисия от лекари със специалност “трудова медицина”, ще оценяват способността на хората да работят и възможностите им за включване на пазара на труда. Наред с това медицинската експертиза ще продължи да се прави от ТЕЛК. Наредбата за медицинската експертиза вече е на финалната права, увериха от Министерството на здравеопазването.

Бисер Петков посочи, че има тенденция за намаляване броя на инвалидните пенсии след 2015 година, когато беше прекратено отпускането на социални инвалидни пенсии като втора пенсия в непълен размер.

През 2016 година инвалидните пенсии са били около 957 хиляди, а в края на 2017 година – 920 хиляди. Разходите за инвалидни пенсии от ДОО и от държавния бюджет за 2017 година са близо 1,7 млрд лева. Новоотпуснатите инвалидни пенсии през 2017 г. са близо 29 хиляди, или с 2,7% по-малко от предходната година.

Петков отбеляза, че половината от получаващите инвалидни пенсии са в работоспособна възраст. В края на 2016 година 273 хиляди от получаващите са в работоспособна възраст, а в края на 2017 г. - 272 хиляди. Над 100 хиляди са работещите. 

Като цяло депутатите не са на единно мнение по спорните моменти – главно по въпроса за разделянето на две комисии.

Що се отнася до правото на работещите да получават инвалидна пенсия, Хасан Адемов отбеляза, че според конвенция на МОТ всяка държава осигурява обезщетения за инвалидност и те не могат да бъдат премахнати.

Изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания Минчо Коралски каза, че разделянето на двете комисии се налага след ратификацията на Конвенцията за правата на хората с увреждания, която отрича медицинската експертиза да е водеща. По думите му вече на хората с увреждания трябва да се гледа като на хора с възможности и права, а не да се издигат прегради пред тях.

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев посочи, че в България, като процент на хора с инвалидни пенсии, сме далеч над средното ниво за ЕС. Всеки четвърти пенсионер е с основна пенсия по инвалидност, а всяка трета новоотпусната пенсия е за инвалидност.

То посочи, че в Европа има отделни комисии за оценка, както и разделяне на хората при оценката на работоспособността им - дали могат да полагат частично труд или целодневно. Оттук се налагат и други правила при заплащането – когато могат само частично да полагат труд, получават частично и заплата, и пенсия.