Застрахователите отказват да финансират Агенцията за борба с градушките

Асоциацията на българските застрахователи се обяви против новия модел за финансиране на Изпълнителната агенция за борба с градушките, който предвижда участие и на застрахователните дружества. Това се посочва в становище по повод предложената концепция на земеделското министерство на Закон за превенция от природни бедствия и неблагоприятни климатични събития в земеделието.

Тя предвижда преобразуването на агенцията в държавно предприятие, което ще обезщетява фермерите. То ще се издържа със средствата, които сега държавата отделя за борба с градушките и за обезщетения на пропаднали площи, задължителни вноски на фермерите според субсидиите за площ и вноски на застрахователите.

Секторът обаче смята, че стратегията има сериозни недостатъци и я определя като обществено несправедлива.

Асоциацията изтъква, че на държавно предприятие са вменени дейности с характеристиките на застрахователна дейност. В становището се предлага сътрудничество на базата на публично-частно партньорство между застрахователите и държавата аналогично на застраховането срещу „ядрена вреда“ чрез Българския национален застрахователен ядрен пул, подобно на който да се създаде пул за агрозастраховане. 

В становището се допълва, че предложеният модел не се прилага в развитите европейски държави. Според сектора трябва да се стимулира застраховането на  стопаните, „което е водещият подход дори в планово развивани земеделски сектори като тези в Китай и Индия“.

Застраховатилете смятат, че успешно управляват риска от неблагоприятни климатични събития, като дават за пример две силни градоносни бури в София (2007 и 2014 година). „При наличието на достатъчен застрахователен капацитет в България за поемане на тези рискове е необосновано да се стимулират непазарните принципи, заложени в Концепцията“, се казва в позицията.

Там се допълва, че в Концепцията е въведено задължение за застрахователните компании да заплащат вноска в държавното предприятие от прихода от продажба на всички застраховки от класове „Сухопътни превозни средства (без релсови превозни средства)“, „Пожар и природни бедствия“ и „Други щети на имущество“.

„В Концепцията се регулират обществените отношения в земеделието и налагането на косвена тежест за всички застраховани лица е неоправдано. Създава се неравнопоставеност между потребителите на застрахователни услуги. На практика застрахователите ще финансират мероприятия по превенция или ще подпомагат пострадали земеделски стопани, включително незастраховани, със средства от премиите на застраховани лица по доброволни застраховки, които нямат нищо общо със сектора на земеделието“, коментират компаниите.

Така според тях земеделците няма да бъдат стимулирани доброволно да сключват застраховки.

„Подобна мярка реално би довела до увеличение на цената на имуществените застраховки и на застраховки „Каско“ на МПС“, пише в позицията.

Там се допълва, че крупните земеделски производители не застраховат земеделските култури заради малката вероятност цялата площ да бъде увредена от природни бедствия и съответно да претърпят големи загуби.

В заключение се казва, че моделът  ще оскъпи застрахователната услуга и то в най-масовите застраховки, като Каско, например и  няма да има ефект върху развитието и стабилизирането на пазара на земеделски застраховки.

Асоциацията очаква по-задълбочена дискусия, анализ и промяна в предложената регулация. В организацията членуват 28 компании, представляващи над 93% от българския застрахователен пазар.