Войната между САЩ и Китай - икономическа, а не търговска

Продължаващият търговски спор между САЩ и Китай е инструмент на студена икономическа война, започната от Вашингтон, за да „задържи“ икономическия възход на Пекин, но тя може да доведе до фрагментация на глобалната икономика и финансова система, предупреждава Алисия Гарсия-Хереро, старши сътрудник в мозъчния тръст Bruegel, цитирана от Euractiv. 

През 80-те години на миналия век Вашингтон се насочва към Япония, за да редуцира своя търговски дефицит. Спокуването на японския икономически балон, който достигна своя предел в края на същото това десетилетие, бе непредвидена последица за Токио, смята Гарсия-Хереро.

При сегашната ситуация, според експерта, САЩ използват митата като по-бърз и по-евтин начин, с който да се справят с икономическата експанзия на друга азиатска страна, в случая Китай.

Според Гарсия-Хереро тези търговски бариери са само част от по-широката икономическа война. Мерките включват и ограничаване на китайските инвестиции в САЩ, както и „данъчна война“, след като данъчните реформи на президента Доналд Тръмп бяха последвани от съкращение на корпоративните данъци от Пекин.

Конфликтът навлиза в нова, по-дълбока фаза с налагането на икономически санкции, какъвто беше и случаят с китайската технологична компания ZTE.

В началото на октомври окръжният съдия от Далас Ед Кинкдийд разкри, че компанията е нарушила пробацията, наложена през март 2017 г., когато се призна за виновна след обвинение за нелегално изнасяне на стоки и технологии от САЩ към Иран.

Тази икономическа война може да доведе до фрагментация на глобалната икономика и на финансовата система, като за пример Гарсия-Хереро посочи съдбата на Съвета на икономическата взаимопомощ по времето на Студената война между САЩ и СССР.

„Това може да създаде две паралелни вселени, което е много опасно“, предупреждава експертът.

Въпросът е къде САЩ ще „пуснат бомбата“ от санкции.

Една от евентуалните цели на Вашингтон е Хонконг предвид прозрачността и паричната система, базирана на долара в най-големия финансов център на Азия.

Въпреки това Гарсия-Хереро не смята, че това би удържало Китай.

Според нея китайската икономика е напът да се превърне в световен хегемон и единственият начин тя да бъде спряна е чрез използването на „сила“.

Основната жертва на икономическата война, като признаци от това могат да се видят и в момента, ще бъде мултилатерализмът.

Въпреки желанието на Европейския съюз (ЕС) да се превърне в главен проповедник на тази идея блокът не е способен да се справи сам със задачата.

Администрацията на президента Доналд Тръмп открито подкопава световното статукво, а в същото време гледните точки на ЕС и Китай продължават да се отдалечават една от друга, освен когато става въпрос за субсидии или концепцията за пазарна икономика.

„Невъзможно е ЕС и Китай да стигнат до споразумение в този нов, осакатен мултилатерален свят без участието на САЩ, след като именно Вашингтон създаде тази концепция“, смята Гарсия-Хереро.

Според нея икономическата война не е тристранна игра между САЩ, Китай и ЕС.

„Това е конфликт между САЩ и Китай, а ЕС играе ролята на онази карта, която и двете страни искат да притежават“, смята експертът.

Ако ЕС реши да се сближи с Китай, Доналд Тръмп веднага ще наложи мита върху вноса на европейски автомобили, удряйки сериозно икономиката на най-развитите европейски страни и най-вече Германия.

И все пак има възможност за задълбочаване на двустранните отношения между Пекин и Брюксел, без да се провокира агресивно търговско поведение от страна на Вашингтон. Това може да стане чрез по-широкото отваряне на китайския пазар за европейските компании, както се случи с германския автомобилен производител Mercedes-Benz, твърди Гарсия-Хереро.

Силно развитата верига на доставки, която притежава Китай, позволява на азиатската страна да се насочи към трети страни, с които да извършва търговска и икономическа комуникация, изолирайки САЩ от този процес.

За да илюстрира по-ясно това, Гарсия-Хереро припомня, че на 5 ноември китайският президент Си Дзинпин ще открие първото изложение в Китай China Import Expo, на което ще присъстват представители от 130 държави и над 2800 компании, сред които 130 от САЩ.