Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) и партньорите й, начело с Русия, приеха във вторник харта за "постоянно сътрудничество", предаде Франс прес, цитиран от БТА.
Четиринадесетте страни от ОПЕК и 10-те държави съюзници, които работят заедно от 2016 г. за регулирането на производството на петрол с цел да се поддържа цената му, одобриха единодушно хартата. Тя бе определена като "исторически" документ от Саудитска Арабия.
Форматът ОПЕК+ подкрепи решението на ОПЕК за продължаване с девет месеца на ограничаването на добива на петрол при запазване на съответните квоти, предаде ТАСС.
“Много благодаря, мисля че сега се присъединихме към решението, което вчера бе прието и може да се премине към подписването на документа”, каза министърът на енергетиката на Русия Александър Новак, цитиран от ТАСС.
Страните от ОПЕК подкрепиха вчера предложението за удължаване на периода на съкращаване на добива с девет месеца до 31 март 2020 г.
През декември миналата година страните от ОПЕК+ се договориха да свият добива с 1,2 млн. барела дневно. Членките на ОПЕК трябваше да намалят производството си с 812 000 барела, а останалите участници в споразумението - с 383 000 барела дневно.
Държавите от ОПЕК+ са намалили добива си на петрол през май с 1,95 млн. барела дневно спрямо равнището през октомври 2018 г., съобщи вчера Новак.
Министърът на енергетиката на Саудитска Арабия Халид ал Фалих използва пресконференцията в понеделник вечерта, за да каже, че кралството е готово да продължи да ограничава производството си с повече, отколкото изисква квотната сделка, допълва Bloomberg.
Според Амрита Сен, главен петролен анализатор в Energy Aspects, саудитците вероятно ще запазят производството си на ниво от около 10 млн. барела на ден, като ако е необходимо след девет месеца те ще продължат сделката.
„Не се съмнявам, че производството на американски шистов петрол ще достигне своя връх и след това ще се понижи“, каза още Ал Фалих.
Хартата за постоянно сътрудничество, която беше приета, е сигнал за дългосрочния характер на ангажимента от страна на Саудитска Арабия.
Решението за удължаване на ограниченията в производството до март следващата година идва в момент, когато Международната агенция по енергетика и други пазарни наблюдатели променят прогнозите си за търсенето на фона на мудния растеж в Китай и Индия. Но според Ал Фалих загрижеността за забавяне на търсенето на петрол е прекалена, особено след като Китай и САЩ се договориха за примирие в търговската война на срещата на високо равнище на Г-20 в Осака.
Въз основа на предишните действия на ОПЕК трейдърите са скептични, че скоро може да се сложи край на ограниченията в производството. В края на 2016 г. картелът обяви, че съкращенията ще продължат само шест месеца. След това в средата на 2017 г. сделката беше удължена с девет месеца, за да последват нови десет месеца на следващата среща на организацията.


Какво ще бъде времето във Варненско в неделя?
Зеленски: Русия се подготвя за преговори, като обстрелва Украйна с балистични ракети
Обмислят ново общинско дружество да замества неизрядните фирми по чистотата във Варна
Синдикатът на полицията иска увеличение на заплатите през 2027 г.
Черно море ще опита да продължи добрата серия
Анатомия на разпродажбата: Внезапна верижна реакция удари Уолстрийт
Хакерите са платили $15, за да източат 2,5 милиарда долара от Binance наведнъж
Tesla спира производството на Cybertruck след години на слаби продажби
Microsoft прекратява сделката с Oracle за облачен капацитет за AI
OpenAI набра $11 млрд. при оценка на компанията от 1,25 трилиона долара
Голяма мощност и малко проблеми: Най-надеждните 3,0-литрови германски дизели
Range Rover призна за проблеми с надеждността
Audi се сбогува с флагмана A8
Уникално BMW M3 почита легендата Алекс Дзанарди
Renault влиза във военната индустрия с безпилотна машина
Какво се случва, когато някой от най-близкия кръг на Путин стане твърде могъщ?
В кадър: Йотова и патриарха коленичиха пред паметта на загиналите воини
Синдикатът на МВР настоя: увеличете заплатите и на полицаите
Заподозряха за педофилия и брата на Меган Маркъл
Странният възход и колапсът на сръбската "Алта банка", издирват се 400 млн. евро