Икономическият ръст в Бюджет 2017 скара депутати от управляващите и опозицията

Проектът на Бюджет 2017 беше внесен в Народното събрание в срок след извънредното правителствено заседание вчера. Предстоят дебати в парламента, след което депутатите ще гласуват най-важния финансов закон на държавата.

Заместник-председателите на бюджетната комисия в Народното събрание Диана Йорданова от ГЕРБ, Румен Гечев от БСП и Димитър Танев от Реформаторския блок обаче не са единодушни за разпределението на средствата и заложените макрорамки на Бюджет 2017.

В предаването "Преди всички" по "Хоризонт" Диана Йорданова обяви, че „Бюджет 2017 е консервативен, изпълним, бюджет на спокойствието в икономиката".

Тя похвали финансовия министър и екипа му, че „брилянтно се справят с най-голямото предизвикателство при съставяне на бюджета, като успяват да вместят всички приоритети в него и правителството да може да изпълнява основните си функции”.

Йорданова напомни, че „заложеното увеличение на всички разходи с около 3,5 млрд. лева е невиждано от десет години насам”.

По думите ѝ Бюджет 2017 се опитва да навакса забавянето в инвестиционната програма през тази година, което ще се отрази в посока на ускоряване на икономическия растеж, при условие че всички основни параметри на данъчната фискална политика ще бъдат запазени.

Румен Гечев от БСП обаче е на мнение, че въпреки заложения ръст на БВП с малко с над 2 млрд. лева парите в основния бюджет ще се разпределят по схемата от миналата година – „тук по-малко, там повече, ще се разпределят като трохи“.

Според него това е "безидеен бюджет, който не е обвързан с икономическото развитие на България". Изводът на Гечев е след сравнение с бившите соцстрани Полша, Чехия, Унгария, Словакия, които са заложили по-висок ръст в предстоящия тригодишен период.

„Заложен е икономически растеж под 3% - около 2,7%, управляващите залагат ниски показатели и правят лесен бюджет, който да изпълнят", категоричен е той.

Депутатът от БСП е категоричен, че според сметките на растежа на близките страни страната ни няма как да се доближи до средните показатели на Европа в близките три века.

„Управляващите си направиха един лесен бюджет, който да изпълнят, залагат ниски показатели. И с това казват на българите: Вие сте си на последно масто в Европа и там си оставате“, посочи Гечев.

Диана Йорданова го апострофира, като заяви, че в проекта за бюджет е „заложено увеличение от 3,5 млрд. лева на разходите, което е невиждано от десет години насам“.

Тя обясни, че Бюджет 2017 се опитва да навакса забавянето в инвестиционната програма от тази година, което ще се отрази в ускоряване на икономическия растеж, при условие че приходната част запазва един сериозен ръст, който се изразява в 2,25 млрд. лева повече в сравнение с 2015 г.

„Фокусът на Бюджет 2017 е продължение както на нашите програми за управление, така и на коалиционното споразумение, което сме подписали. Мерките са насочени в три основни сфери – сектор образование, поддържане на модерна и боеспособна армия, сектор сигурност, подобряване на функционирането на системата на здравеопазване, както и на програмата за енергийна ефективност за жилищни сгради. Няма как да реформираме сектори, ако не ги финансираме“, обясни тя. 

Според Румен Гечев обаче проблемът е, че бюджетните разходи растат, но бавно.

„Задържането до 40% от БВП не е правилно, защото България е единствената страна в ЕС и световната икономика, която си поставя такива цели. Между 45 и 50% е делът на държавните разходи от БВП на другите страни-членки на ЕС. Само България е единствената страна от ЕС, която свива бюджетните си разходи, когато всички страни се опитват да помогнат на икономиката си", заяви Гечев.

"Частните инвестиции намаляват, чуждите инвестиции са седем пъти под нивото си от 2008 г. Ако в тази ситуация българската държава не използва механизма на публично-частното партньорство и заделя средства през частния сектор да стимулира малките, средните и големите предприятия, както правят страни като Германия, Франция, Италия и Великобритания, ние се движим в обратна посока и бюджетът противоречи на фактите и на политиките на нашите портньори от ЕС. Това е бюджетна политика на мизерен икономически растеж“, посочи Гечев.

Тези думи на депутата от БСП предизвикаха Диана Йорданова, която го попита дали са били искрени, когато са увеличавали държавния дълг.

Професорът ѝ отговори, че най-добрата политика са инвестициите.

„В Бюджет 2016 г. правителството замрази 2,5 млрд. лева капитални вложения, от тях похарчиха 0,5 млрд. лева. Направиха инвестиционен фонд на фондовете с 777 млн. евро, а в петък финансовият министър обяви, че не са похарчили и лев за инвестиции“.

Гечев обвини управляващите, че не са успели да инвестират 4 млрд. лева.

От своя страна, Димитър Танев от Реформаторския блок защити параметрите на Бюджет 2017, в който „има нарастване на капиталовите разходи с 1,8 млрд. лева и това е във връзка с концесията на „Летище София“, която ще е факт догодина, както и с ускорено усвояване на европейските фондове“.

Той предупреди, че процедурите изискват известна подготовка на проектите, но инвестициите са налице и ще бъдат заложени през 2017 г.

„Бюджетът се отличава с това, че няма да има нов държавен дълг. Една от опорните точки на БСП е оборена -  максималното ниво на държавния дълг е 23,9 млрд лева, което е намаление с 2 милиарда и парламентът ясно ще каже, че в бюджета ще се намали държавният дълг", убеден е Танев. 

Проф. Румен Гечев напомни за протестите на учени от БАН и Селскостопанската академия днес, в Деня на будителите, защото няма пари за наука, което ще изисква прекрояване на бюджета.

"Доктор физик в БАН започва с 450 лв., по-малко от чистачката там", даде като пример депутатът.

Диана Йорданова от ГЕРБ смята, че ще се преразгледат парите за наука според възможностите на бюджета и „там, където има реформа, ще има и повече средства“.

„Предвидено е увеличение на парите на БАН със 7%, което е съпоставимо с нарастването на останалите сектори. Много по-големи са възможностите, представени през ОП „Образование и наука за интелигентен растеж“, където са предвидени 420 млн. лева за проектно финансиране и изграждане на центрове за върхови постижения, като тази сума е равна на пет пъти бюджета на БАН и никога в новата история на България не е имало толкова пари“, разкри Танев.