Лихвите по кредити и депозити ще продължават да падат, но по-бавно

Лихвените проценти по депозитите ще продължават да падат, но не с темповете, характерни за последните няколко години. Успоредно с тях ще се движат и лихвите по кредитите както за фирмите, така и за домакинствата. Това коментираха банкови директори и представители на индустрията по време на инвестиционен форум. 

Участниците във форума се обединиха и около тезата, че случилото се с Корпоративна търговска банка (КТБ) през 2014 г. не бива да се повтаря.

„Предизвикателствата пред българската икономика и финансовата инфраструктура на нашата икономика са много големи. Миналата година загубихме директно 3-4 млрд. лв. Това не бива да се допуска“, категоричен е главният изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян, правейки препратка към фалита на банката.

„Време е като национална цел да си поставим влизането в еврозоната“, заяви банкерът.

„Ако мога да полемизирам с проф. Ханке, влизането в еврозоната е по-важно като процес, а не като резултат. Резултатът и в момента го имаме“, добави той, коментирайки изявленията на проф. Стив Ханке от последните няколко дни, според когото България не бива да влиза в еврозоната.

„Никой няма да ни пусне в еврозоната, ако не си подредим нещата“, каза Хампарцумян и направи препратка към случващото се в Гърция. Продължавам да мисля, че това е важно, да минем тестовете с качеството на активите и да се целим по-бързо в членството в банковия съюз и еврозоната.

„Българският банков сектор е по-добре от преди, но има още какво да се желае. Предполагам, че ще видим консолидация, по-добра ефективност и рентабилност и по-ниска цена на кредита“, прогнозира главният икономист на УниКредит Булбанк Кристофор Павлов.

Той смята, че ключовата полза на България от членството в Единния банковия съюз е, че ще подобри качеството на надзора и ще предотврати повторението на случая с КТБ.

По този начин „ще бъде невъзможно да съществуват банки любимци на властта“. Павлов поясни, че ЕЦБ ще поддържа единен надзорен стандарт за всички банки, което ще доведе до по-предвидима среда и по-добра надзорна сигурност и у нас.

„2014 г. бе първата след 2011 г., в която имаше спад на активите в банковата система. Той бе продиктуван от събитията около КТБ, но не само - имаше изчистване на кредити в няколко банки“, коментира изпълнителният директор на Пощенска банка Асен Ягодин.

Той очaква увеличаване на фирменото кредитиране, макар че първото тримесечие на годината не говори за това. През първото тримесечие на тази година продължава и тенденцията за поевтиняване на депозитния ресурс.

„Очакваме кредитният пазар да се възползва от добрата цена на ресурса. Не са редки случаите, при които фирмените кредити са на нива, които бяха в периода 2006-2008 г. Вече не е стряскащо, ако клиентът поиска лихвен процент под 4%, дори към 3%“, каза директорът на Пощенска банка.

„Не трябва да забравяме, че в последните години банките сами търсеха привлечени средства, като даваха високи лихви по депозитите. Но тази тенденция приключи през 2013 г. Само за месец се видя, че цената върху привлечените ресурси спадна с 1 процентен пункт“, коментира членът на Управителния съвет, прокурист и главен финансов директор на Societe Generale Експресбанк Славейко Славейков.

„Лихвите по депозитите ще намаляват, но не с темпове, както преди. Това ще спомогне и за намаляването на лихвените проценти по кредитите. От една страна това би трябвало да повлияе много позитивно на бизнеса, а от друга - върху потреблението и търсенето на алтернативни спестовни схеми“, продължи той.

Началникът управление „Трежъри“ в Обединена българска банка (ОББ) Иван Кутлов също е съгласен, че лихвените проценти по депозитите ще падат, но не с темпото, което наблюдаваше банковият сектор напоследък. Той смята, че лихвените проценти по кредитите ще вървят успоредно с тях и добави, че не можем да говорим, че цената на финансирането се доближава до тази в Европейския съюз.

По отношение на лихвените проценти Кристофор Павлов повтори тезата си, че номиналните лихви продължават да падат, но реалните продължават пречат на икономическото възстановяване.

„Депозитите сами по себе си не са инвестиция“, коментира Иван Кутлов от ОББ намеренията на българските домакинства да държат парите си в банките. „Банкерите умеем да пазим тези пари много добре, докато решите какво да правите с тях.“