Европейският банков съюз – допълнителна регулация или възможност за България

Крахът с Корпоративна търговска банка (КТБ) е сигнал, че страната ни се провали не само по отношение на банковия надзор, но и на правоохранителните органи. Същностната причина за проблема с тази банка бе връзката между полиците и банкерите. Влизането в Европейския банков съюз ще ни помогне да избегнем практиките политици да се намесват в сектора. Тази теза сподели по време на Coface Country Risk Conference 2015 Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк.

По думите му бавно, но постепенно страната ни ще успее да върне изцяло доверието в банковия си сектор. „Съюзът ни е необходим също така, за да можем да бъдем част от процеса по обсъждане на бъдещите действия в сектора на общоевропейско ниво“, сподели той по време на дискусионния панел „Финансовият надзор: рамка или възможност“.

По думите на Павлов у нас има високо ниво на несъбираемите кредити, което поражда притеснения. „Банките не могат да си позволят да обявят размера на всичките си проблеми. Знаете, че в условията на криза достъпът до капитал е труден. Може да има много защитници на тезата, че банките трябва да обявяват публично всичките си проблеми, но ако това се случва, ще ставаме свидетели на кризи всяко десетилетие“, посочва Кристофор Павлов.

Според икономиста Любомир Дацов поглеждайки през политическата призма, в момента има пълен провал на регулациите, въведени чрез т.нар. Еворпейски семестър. „Повечето държави отказват да спазват тези правила и процедури или поне се опитват да въведат т.нар. „меки ограничения“. Когато някой е закъснял веднъж от европейските тенденции, той продължава да закъснява и занапред. Именно това се случва в сектора в много държави от континента“, изтъква той.

„Говорейки за банковия съюз, дискусията за България към момента е практически неприложима, тъй като тук се въвеждат само част от регулациите. В последните години българските власти устойчиво пропускат възможностите за влизане в чакалнята на еврозоната. Попадайки под общата регулаторна рамка, ние ще съумеем да извлечем и от останалите позитиви на банковия съюз“, коментира Дацов, допълвайки, че „щастлив е този, който е подготвен за щастието. В момента ние не сме подготвени за това щастие – да сме стабилни“.

„Надзорът на първо място трябва да е рамка, да налага ограничения. От друга страна, за мен не представлява никакво съмнение, че той е възможност за появата на един прозрачен и добре отчетен бизнес. Комисията за финансов надзор (КФН) е структура, която е много добре интегрирана в европейските органи за небанков финансов надзор. Инициативата за създаване на единен небанков съюз, свързана с Плана Юнкер, е призвана да подпомогне този процес, давайки достъп до Европа на всички инвеститори от света. Остава да видим дали идеите ще се реализират и на практика“, посочи от своя страна Владимир Савов, заместник-председател на КФН.

Според него е рано да говорим за единен капиталов пазар на Стария континент. „Цялостните регламенти, които се въвеждат, обаче водят в тази посока. Това е реалността, към която трябва да се насочваме постепенно с визията, че някой ден ще имаме интегрирани български финансови и нефинансови пазари в европейските условия“, отчете той.

Участие в дискусията взе и икономистът Бисер Манолов, според когото най-голямата заплаха за сектора идва от поведението на централните банки по света.

„Основният проблем в момента е, че хората си мислят, че централните банкери знаят какво правят. Интересно е да се направи един обстоен преглед на балансите на централните банки. Пазарът е залят с ликвидност. В тази връзка важно е да се запитаме, ще успее ли ЕЦБ да стимулира европейската икономика чрез количествените улеснения? Моментното възстановяване на европейската икономика не е поради евтините пари, а заради слабото евро. Справка можем да направим с Япония, която ползва количествени улеснения от 1994 г. насам, но растежът е ограничен“, отчете Манолов.

„Ликвидността, която се излива на пазарите, не достига до корпоративния сектор. Банките са свръхрегулирани в момента. Проблемът на Европа не са регулациите. Регионът показва възстановяване, но има спешна необходимост от вътрешни структурни реформи. Не е случайно, че дори Марио Драги казва, че Европа е най-големият носител на глобални дисбаланси“, отбеляза икономистът.

По думите му нивото на инвестиции в Европа сега е с 40 на сто под това от 2008 г.

„Банките са в система, която следва процесите в икономиката. Банките няма как да започнат да кредитират, за да стимулират икономиката. Процесът е обратният... С директиви това нещо няма да стане, то става с частна предприемчивост. Можем да определим процеса на Стария континент в момента като секуларна стагнация – нисък растеж и високо ниво на депресивност на инвестициите в дългосрочен план“, каза още Манолов.