Плама ?

Оздравителният план на "Плама", приет през 1999 г., е била единствената възможност за оздравяването й като работещо дружество, каза Петър Жотев Оздравителният план на "Плама", приет през 1999 г., е била последната възможност за оздравяването й като работещо дружество. Сега е възможно навлизане във втора фаза на несъстоятелност и пристъпване към ликвидация, каквито са изискванията на Търговския закон. Това заяви днес вицепремиерът и министър на икономиката Петър Жотев по време на парламентарния контрол. Агенцията за приватизация /АП/ има право да развали едностранно споразумението между нея и собственика на "Нова плама" - "Плама консорциум", но това ще бъде неизгодно за държавата. АП ще придобие едва 9,66 на сто от капитала на плевенската рафинерия, с които не би могла да упражнява никакво влияние при нейното управление, поясни той. Според съдебно удостоверение от 27 март 2000 г. "Нова Плама" е с регистриран капитал 51,497 млн. лева, а към момента на приватизация той е бил 6,635 млн. лева, при което активите на АП са намалени до 9,66. През май тази година е заложен запор на 49,8 милиона акции на "Нова плама", собственост на "Плама консорциум", които са 97 на сто от капитала на дружеството и Министерството на икономиката не разполага с правомощия за излизане от тази ситуация, каза Петър Жотев. Сегашният собственик на "Нова плама" не е представил в срок в АП отчета за изпълнението на задълженията си, предмет на сключеното през 1999 г. допълнително споразумение към приватизационния договор. С нотариална нота "Плама консорциум" е поканена да плати дължимите парични неустойки в размер на 17,323 милиона лева за неизпълнение на поетите ангажименти. Ако това не стане, АП ще потърси правата си по съдебен ред, каза вицепремиерът. При приемането на оздравителния план от кредиторите на "Плама" през 1999 г. е установено, че кредиторите биха получили 73,575 милиона лв. или 29 на сто от вземанията си, а при ликвидация без оздравителен план кредиторите са щели да получат едва 15 на сто от вземанията си, припомни Жотев