Гърция получи положителна оценка за прилагането на реформите, искани от ЕС

Финансовите министри от еврозоната дадоха положителна оценка на Гърция за направените реформи. Те обаче разделиха последния транш от спасителната програма за Атина, като взеха решение за изплащането на заем за 1,1 млрд. евро, но отложиха друго - за още 1,7 млрд. евро, за по-късно през октомври, съобщава Ройтерс.

Като част от спасителната програма за 86 млрд. евро, договорена миналата година с другите страни членки от еврозоната (като това е трети подобен пакет от 2010 г. насам), Гърция трябва да приложи широк спектър от реформи в пенсионната система и пазара на труда, да осъществи редица приватизации и да се пребори с други чувствителни въпроси.

Страните от еврозоната засега са изплатили 33,5 млрд. евро в рамките на третия спасителен заем и се очакваше да направят още един транш от 2,8 млрд. евро, за да приключат с първия преглед на спасителната програма.

На среща в Люксембург в понеделник обаче финансовите министри от еврозоната решиха да разделят плащането на две части и да дадат политическата си зелена светлина за изплащане на само 1,1 млрд. евро.

Останалите 1,7 млрд. евро ще зависят от данните за изплащането на просрочията за септември, които гръцките власти в момента събират.

„Отнема време“ да се съберат тези данни, каза председателят на еврогрупата на финансовите министри от еврозоната Йерун Дейселблум на пресконференция след срещата.

Той обаче добави, че „ние сме напълно уверени, че всичко ще бъде наред“.

Реалното изплащане на сумата от 1,1 млрд. евро ще бъде финализирано до две седмици, на 24 или 25 октомври, когато се срещне бордът на директорите на спасителния фонд на еврозоната – Европейския механизъм за стабилност (ЕМС).

„Можем да го направим и по-рано, но няма нужда от това“, каза ръководителят на ЕМС Клаус Реглинг на пресконференцията.

„На срещата ЕМС трябва да вземе решение и по изплащането на останалите 1,7 млрд. евро, след като станат ясни данните за просрочията“, каза Дейселблум.

„Траншът от 1,7 млрд. евро ще бъде изплатен на следващата среща на ЕМС, когато официалните данни за септември потвърдят, че сме много над целта си (по отношение на държавните просрочия)“, каза гръцкото финансово министерство в свое изявление.

За да получи парите, Гърция трябва да предприеме 15 реформи, т.нар. основни показатели, последните от които бяха завършени през уикенда. Институциите, които оценяват реформите, са Европейската комисия, Европейската централна банка, ЕМС и Международният валутен фонд (МВФ).

„Всички оставащи основни показатели са завършени“, каза еврокомисарят по икономическите и финансовите въпроси Пиер Московиси.

По време на срещата някои страни, най-вече Германия, заявиха, че Гърция все още има работа за вършене, за да приключи основните показатели, най-вече по отношение на пълното функциониране на приватизационния фонд, казаха официални представители.

Постигнат е компромис обаче, като цялостното прилагане на основните показатели се отлага за втория преглед на програмата – следващия етап от процеса на реформи.

Московиси заяви, че екип експерти от Европейската комисия ще пристигне в Атина през втората половина на октомври, за да стартира разговори по втория преглед, от чието завършване зависи началото на преговорите за размера на облекчаването на гръцкия дълг.

Вторият преглед ще се фокусира върху реформата на пазара на труда в Гърция, заявиха представители на ЕС.

Ако Атина приключи всички действия по реформите от втория преглед до края на годината, тя може да започне преговори за условията за средносрочно до дългосрочно облекчаване на дълга от еврозоната – важна политическа победа за правителството.

Финансовите министри се договориха през май да започнат обсъждането на обхвата на подобно облекчаване, което да бъде наложено през 2018 г., едва след като МВФ подготви нов анализ за устойчивостта на гръцкия дълг през декември.

Министрите от еврозоната, които в момента са основните кредитори на Гърция, след като страната преструктурира частния си дълг през 2012 г., се договориха през май, че водещият принцип за облекчаване на дълга – когато всички реформи бъдат приложени, ще бъде ограничаване на брутните финансови нужди на Гърция до 15% от БВП в средносрочен план и под 20% в дългосрочен план.