Източна Европа - лъч надежда в преобладаващия мрак

Често чуван рефрен в сегашната обезнадеждаваща среда е, че сривът на цените на петрола не може да стимулира потреблението и икономическия растеж в страните вносителки на петрол и така се оказва мощен насрещен вятър за глобалната икономика като цяло.

За щастие страните от Източна Европа не се вслушват в тази мантра и щастливо харчат допълнителните си финанси, спестени заради по-евтиния петрол, като по този начин предлагат лъч светлина сред преобладаващия мрак.

Секстетът от бивши комунистически страни, простиращи се от студените балтийски брегове на Полша до меките черноморски пясъци на България, отчитат икономически растеж до почти 4%, най-високото ниво от 2008 г. насам, пише в свой анализ Financial Times.

Нещо повече, този растеж е добре балансиран, най-малкото географски. Сред петте страни (България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия), обявили данните си миналата седмица, България се представя най-слабо с годишен ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) от 3,1% през четвъртото тримесечие на 2015 г., а Словакия най-силно с 4,2%, сочат прогнозните данни. Всички обаче отчитат растеж нагоре.

Чехия вероятно също ще се е справила по-добре. Данните, които трябва да бъдат представени по-късно във вторник, вероятно ще покажат годишен ръст на БВП от 4,8%, твърди Capital Economics. (б. ред. чешката икономика расте с 3,9% за четвъртото тримесечие на годишна база, което е забавяне от ръста от 4,7%, достигнат през предишното тримесечие).

А това никак не е зле за онази част от света, притисната между намиращата се в застой еврозона и унищожаваните от рецесия Русия и Украйна. Нещо повече, стабилният растеж не изглежда да е зависим от създаването на свежи икономически дисбаланси, например от повишаването на дълговото бреме в публичния и частния сектор.

„Проучвам този регион от 15 години и никога не съм виждал растеж от 3-4% и никаква инфлация“, казва Маркъс Сведберг, главен икономист в East Capital, мениджър на активи на развиващи се пазари, намеквайки за факта, че инфлацията навсякъде е под 1%.

„Регионът всъщност постига добри резултати през последните пет години. Те отбелязват ръст от 3-4% реално без ръст на кредитите и с все още слаба еврозона“, добавя той.

Уилям Джаксън, старши икономист по развиващите се пазари в Capital Economics, отбелязва и „комбинацията от попътни ветрове“.

„От 2013 г. насам паричната политика стана по-гъвкава и пазарите на труда започнаха да се подобряват. Банковият сектор започна да показва признаци на стабилизация и повишава кредитирането с по-силен темп“, казва той.

Най-силният попътен вятър може би обаче се дължи на срива на цените на петрола от 115 долара за барел през 2014 г. до около 30 долара.

Всичките шест страни са нетни вносители на енергия и сериозни ползватели на горива. През 2014 г. нетният енергиен внос е в размер на 6% от БВП в Унгария и България, а в Румъния е около 1,5%.

Енергията обикновено натежава с между 12% и 20% в инфлационните кошници на потребителските цени в Източна Европа, доста повече в сравнение с повечето азиатски и латиноамерикански страни, което предполага, че горивата формират необикновено висок дял от разходите.

В резултат на това спадът на цените на петрола са истински благодат за региона. Според оценки на Capital Economics нетният енергиен внос на Източна Европа се е понижил от над 9 млрд. долара годишно през 2012 г. до 5 млрд. долара миналата година.