Източна Европа - лъч надежда в преобладаващия мрак

Предвид допълнителния спад на цените на петрола тази сума може да намалее до 4 млрд. долара тази година.

Сумарният спад на цените на петрола са свалили инфлацията по-ниско (на отрицателна територия в Полша, Румъния и Словакия), увеличавайки покупателната сила на домакинствата.

Отделен анализ на Capital Economics на Чехия, Полша и Румъния предполага, че реалните доходи на разположение се разширяват с над 4% годишно.

В резултат на това потребителските разходи се повишат със здравословния темп от 3,5%, а домакинствата все пак успяват да увеличават темпа си на спестяване.

Според Джаксън това може би се дължи на потребителското доверие, което от своя страна отчасти идва от скромния ръст на икономическата активност в еврозоната през последната година.

Въпреки географското си разположение Джаксън твърди, че мудният растеж в еврозоната и рецесията в Русия вероятно имат по-малко влияние от очакваното в страните от Източна Европа.

Русия обикновено формира само 2%-5% от износа им, казва той, а що се отнася до еврозоната това, „което наистина има значение за тези страни е Германия. Тя обикновено формира от една трета до една втора от общия износ на тези страни. Индустриалните им сектори са интегрирани с германските вериги за доставки“.

Сведберг е съгласен и добавя: „Има ръст на външното търсене. Еврозоната не се справя фантастично, но все пак е по-добре в сравнение с преди 2-3 години“.

Това се отразява и в гъвкавостта на износа на региона, който като цяло е стабилен през последните години. Предвид резкия спад на енергийния внос Унгария, Словакия и България са преминали от дефицит по текущата сметка (който в България през 2007 г. възлиза на 25% от БВП) до излишък. Полша и Румъния също отчитат сериозен спад на дефицита.

„От гледна точка на обема ръстът на вноса е силен, но такъв е и ръстът на износа въпреки опасенията за забавяне на световната търговия“, казва Джаксън. „Заради ценовите ефекти повечето страни в момента отчитат излишък, преодолявайки огромните си предишни дефицити“.

Що се отнася до рисковете пред този положителен сценарий Сведберг казва, че ключовата слабост е, че източноевропейските страни не са приложили много от структурните реформи, от които се нуждаят, за да подобрят конкурентоспособността си. И наистина, в някои области, например пенсионната реформа, посоката е „негативна“.

Както Сведберг, така и Джаксън се позовават и върху популизма и опасността от „нелиберални реформи“ в Унгария и Полша, които натежават върху настроенията.

Джаксън вярва, че текущият кръг от данни може би сигнализира кулминацията за икономическия растеж в региона, но е убеден, че производството ще продължи да се повишава с около 3-4% годишно.

„Накратко - регионът би трябвало да остане относителен лъч надежда в развиващия се свят“, завършва той.