До 2030 г. Европа няма да увеличи консумацията на газ, твърди експерт

До 2030 г. според прогнозите в Европа няма да се увеличи консумацията на природен газ. В момента Старият континент има капацитет за внос на над 600 млрд. куб. метра, а консумацията е малко над 400 млрд. Това казва в интервю за в. „24 часа“ бившият министър на околната среда Юлиан Попов, който в момента се занимава с енергийни проблеми и бе гост в Берлин на ежегоден форум за сигурност в енергетиката.

„Световният петролен пазар е показателен, имаме повече, отколкото ни трябва, световният газов пазар също е показателен, особено  европейският. През 2003 г. очакването беше, че Европа днес ще потребява 600 млрд. куб. м газ. А в момента потреблението е 400. Тоест разликата е по-голяма от вноса от Русия, който е около 160 млрд.“, казва той.

Според  Юлиан Попов “Южен поток” от гледна точка на европейската консумация е излишен.

„Всички сериозни прогнози сочат, че 2030 г. няма как консумацията да се качи над това. Дори и ако домашното производство в Северно море намалее, вносният капацитет ще остане по-голям, отколкото е реалната консумация. Така че нито “Северен поток 2”, нито “Южен поток” имат икономическо оправдание. Те са така наречените инвестиции във възпрепятстването на конкуренцията. Т. е. от руска страна такава е логиката – те дават пари, за да възпрепятстват конкуренцията си“, казва той. 

„България трябва да внимава. Това, че успя да се спаси от “Южен поток”, според мен е много добро постижение, защото консумацията не го изисква. А що се отнася до южния газов коридор например, вноса на втечнен газ, това са сравнително малки вносни структури, чието оправдание е диверсификацията“, допълва експертът.

Той коментира още, че България има свръхкапацитет за електропроизводство.

„Разбира се, някои електроцентрали ще трябва да бъдат извадени от употреба, за други трябва да се реши какво да се прави – дали да се обновяват, или да бъдат затворени. Възобновяемата енергия, дори и да не бъде подкрепяна, ще се развива, защото цената ѝ вече е напълно конкурентоспособна пред конвенционалната. И това изправя страната пред острата необходимост да мисли за бъдещето по един по-комплексен начин“, смята той.

По думите му България има индустрия най-вече в сферата на информационните технологии, компоненти за автомобили, аутсорсинг, поради което „има голям мегдан да се намалява консумацията, като в същото време се увеличава икономическият продукт, дори и индустриалното производство“.

„Енергийните цени трябва да бъдат пазарни, иначе ще съсипят енергетиката“, казва той.

Юлиан Попов отчита, че България е една от водещите страни по износ на електроенергия, има стратегическа географска позиция за пренос на газ и ток, има и голям ресурс за възобновяема енергия. Всичко това поставя страната в една много добра позиция, която обаче не е гарантирана, обяснява той.

Според него у нас е направено много, за да бъде „подреден“ енергийният пазар. Той вижда рискове обаче в изграждане на блокирани активи – амбициозни неизползваеми планове. Такива според него са идеите за нова  АЕЦ, или “Южен поток”, които той смята, че е много вероятно да не бъдат изплатени.

Другият риск е да не се използва реалният енергиен потенциал, смята експертът.