Другият исторически референдум в Европа

Великобритания не е единствената европейска страна, изправена пред исторически референдум, който може да преоформи вътрешната ѝ политика и отношенията ѝ с Европа през следващите десетилетия. Италианците скоро също ще се сблъскат със същите въпроси, коментира BloombergView.

Няма нужда от тревоги обаче. Няма непосредствен риск от Italexit, или както и да бъде наречен процесът. Италианският референдум, планиран за октомври, е част от плана на министър-председателя Матео Ренци да реформира политическата система на страната. Кандидатите от втората най-голяма партия в страната обаче – евроскептичното движение „Пет звезди“, току що спечелиха изборите за кмет в Рим и Торино. И докато популярността на партията нараства, може да се засилят и шансовете за референдума в стил Brexit, който тя иска.

Италианският референдум през октомври може да не изглежда като голяма работа. Странното устройство според конституцията на страната, което дава равни права на горната и долната камара в парламента, е довело до десетилетия на бързооборотни правителства (63 от Втората световна война насам), което на свой ред помага за надуването на бюрокрацията и политическата корупция. Планът на Ренци ще намали размера и правомощията на Сената, което прави по-трудно свалянето на правителство и улеснява приемането на закони.

Без институционални реформи Италия не може да има стабилно управление – или икономически реформи, нужни за постигането на по-силен икономически растеж и заетост. Икономиката на Италия, макар да се разширява, все още е по-малка от състоянието си от преди финансовата криза от 2008 г., а безработицата миналата година бе малко под 12%.

За разлика от Ренци движението „Пет звезди“ няма съгласувани позиции по икономическата политика. То е доволно най-вече от това да обвинява Европа и глобализацията за неразположението на Италия. (Все пак трябва да се признае, че и обещава да се пребори с корупцията и бюрократичната неефективност.)

В периода от сега до октомври – и без значение какво се случи във Великобритания тази седмица, Ренци трябва да научи два урока от кампанията около Brexit. Първият е, че всяването на паника не е конструктивно и често има обратен ефект. Вторият е, че гласоподавателите искат да видят план.

В това отношение е трудно да обвиняваме Ренци. Сегашното му предложение е просто последната част от амбициозната му програма за институционална реформа, която представи, когато пое поста през 2014 г. Дали тези реформи ще свършат работа не е ясно. Предишните опити да се коригира системата за гласуване не проработиха. Но Ренци заслужава най-малкото признание за опитите си.