Гръцките банки се нуждаят от 14,4 млрд. евро свеж капитал

Четирите най-големи гръцки банки трябва да получат свеж капитал за 14,4 млрд. евро, заяви Европейската централна банка (ЕЦБ) след оценка на балансите и провеждане на стрес тестове, съобщава Bloomberg.

Прегледът на качеството на активите е довел до корекции в оценките за 9,2 млрд. евро за National Bank of Greece SA, Piraeus Bank SA, Eurobank Ergasias SA и Alpha Bank AE, заяви базираната във Франкфурт централна банка в събота. Според стрес тестовете капиталовият недостиг на банките възлиза на 14,4 млрд. евро при симулирана криза и 4,4 млрд. евро при базов сценарий. Четирите банки ще трябва да представят планове за рекапитализация пред надзорния орган на ЕЦБ до 6 ноември.

„Покриването на недостига чрез привличане на капитал ще доведе до създаването на пруденциални буфери за четирите гръцки банки, които ще улеснят капацитета им за справяне с потенциални неблагоприятни макроикономически шокове“, заяви ЕЦБ, добавяйки, че се очаква поне 4,4 млрд. евро да бъдат покрити с частни средства.

National Bank of Greece, най-голямата по активи банка в страната, има общ капиталов дефицит от 4,6 млрд. евро, от които 1,6 млрд. евро са в следствие на базовия сценарий. Piraeus има най-големият недостиг сред всички кредитори, като ще трябва да привлече 2,2 млрд. евро при базовия сценарий и 4,9 млрд. евро общо. Alpha Bank трябва да привлече само 263 млн. евро при базовия сценарий от общ дефицит за 2,7 млрд. евро. Eurobank има най-ниския дефицит от 2,2 млрд. евро, от които 339 млн. евро са при базовия сценарий.

Всички от четирите най-големи гръцки кредитора имат дялове в България и Румъния. Piraeus Bank SA, Eurobank Ergasias SA, National Bank of Greece и Alpha Bank AE държат 28% от общите банкови активи в България.

„Като цяло Alpha очаквано се представя най-добре, а Piraues най-зле“, коментира Парис Манцаврас, анализатор в базираната в Атина Pantelakis Securities, след публикуването на резултатите. „В сравнение с пазарните ни оценки за общата капиталова сметка Eurobank е приятна изненада, а National Bank – неприятна“.

Правителството на министър-председателя Алексис Ципрас и европейските кредитори на Гърция достигнаха до споразумение за спасителен заем това лято след месеци спорове, които докараха страната почти до излизане от валутния съюз и доведоха до налагане на капиталов контрол. Рекапитализацията на гръцките банки, след принудително затваряне за около месец през юли, е първата стъпка към рестартиране на икономиката на страната, която все още е осакатена от рецесия и ограничения по прехвърляния на капитала и тегления от банкомати.

Кредиторите ще поискат от акционерите и облигационерите си доброволно да предложат да запълнят открити дупки преди да се прибегне до 25-те млрд. евро от спасителния заем, се посочва в проектозакон за рекапитализацията, който трябва да бъде гласуван от гръцкия парламент в събота.

Обикновени и привилегировани акции, както и други финансови инструменти, включително необезпечен главен дълг, може да бъдат спасени преди дадена финансова институция да може да се възползва от предпазния режим на държавния фонд за рекапитализация, който да покрие дефицита ѝ, е записано в проектозакона, публикуван на сайта на гръцкия парламент.

С активи за общо 296 млрд. евро към края на юни четирите банки, тествани от ЕЦБ, формират около 90% от активите на кредитните институции в Гърция, казва ЕЦБ. Attica Bank, която не се смята за системно важен кредитор, е оценена от централната банка на Гърция, която е идентифицирала дефицит от 1 млрд. евро, се посочва в изявлението от събота.

„Недостигът съответства на очакванията ни“, коментира Джонас Флориани, анализатор в базираната в Лондон Keefe, Bruyette & Woods. „Най-важното сега ще бъдат плановете за капитализация и преоформянето на рамката“.