Брюксел иска един орган да се занимава с борбата с корупцията

Една-единствена институция да се бори с корупцията в България и да координира усилията в различните сектори в тази насока, препоръчва Европейската комисия в своя мониторингов доклад по Механизма за сътрудничество и проверка, представен официално днес в Брюксел.

От ЕК посочват още, че корупцията може да се разглежда като една от причините за отлив на инвеститори, затова борбата с нея е една от ключовите задачи пред страната ни. Припомняме, че предишното правителство на премиера Бойко Борисов създаде една институция за борба с корупцията – БОРКОР. Според оценката на ЕК обаче тя не показва конкретни резултати въпреки отделените ресурси.

Националната стратегия за борба с корупцията трябва да бъде преразгледана и актуализирана, както и да бъдат предприети стъпки за ограничаване на риска от корупция в процедурите за възлагане на обществени поръчки, искат още от Брюксел.

В областта на обществените поръчки сложната и непрекъснато променяща се законодателна уредба затрудни още повече изграждането на култура на обективност и стриктност. „Чуват се гласове от стопанските среди, които започват да губят надежда, че е възможно да се противодейства на манипулациите на търговете“, посочват още от ЕК.

Препоръка към страната ни е и да се преразгледат процедурите за конфликт на интереси, за да бъдат те ефективни и безпристрастни. 

По отношение на борбата с организираната престъпност ни трябва напредък по отношение на емблематични дела и фокус върху високопоставените подсъдими, които се укриват преди произнасянето на окончателното съдебно решение. Специализираният съд за организираната престъпност трябва да се концентрира върху знакови дела, препоръчва още Комисията в доклада си.

Като цяло чиновниците отчитат, че през последните 18 месеца (от издаването на последния доклад по механизма) страната ни отбелязва недостатъчен и несигурен напредък в борбата с престъпността и корупцията, както и по отношение на съдебната реформа. Има известно подобрение, основно по отношение на процедурите за назначаване в съдебната система, управленски мерки на главния прокурор и намаляване на натовареността на съдилищата.

Събитията през последните 18 месеца са били по-скоро източник на безпокойство, отколкото на увереност, смятат европейските чиновници. ЕК отчита в този период назначения, които е трябвало да бъдат прекратени по етични съображения. Конкретни примери са назначения в Конституционния съд и в Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), пише в доклада. 

Чиновниците отбелязват още и „изплъзване“ от правосъдието на осъдени шефове на организираната престъпност и поредица от разкрития относно политическото влияние върху съдебната система.

Продължава да има твърде малко дела за престъпления, свързани с корупцията или организираната престъпност, достигнали до успешен край в съда, се казва още в документа. За успешно развитие на съдебната система от ЕК препоръчват борбата с корупцията да продължи не само с превенция, но и с наказателното преследване на нарушенията.

По отношение на съдебната власт от Брюксел очакват подобрение на независимостта, отчетността и етиката.

„Правилата относно назначенията следва да се прилагат с по-голяма яснота и прозрачност“, заявяват от Комисията. Основната цел е да се върне общественото доверие, но затова ще бъде необходимо да се покажат редица случаи, в които професионализмът и почтеността без всякакво съмнение са основните движещи сили в процеса на назначаване на висшите ръководни кадри.

Препоръките по отношение на назначенията в сектора са да бъдат създадени обективни стандарти за атестиране и повишение, като се наблегне на заслугите, почтеността и прозрачността и те да се спазват от Висшия съдебен съвет при назначенията.

Освен това трябва да бъде подобрена работата на системата за случайно разпределение на делата в съдебната система и да бъде създадена процедура за това как ВСС реагира публично в случаи на политическо вмешателство в съдебната власт и наказателното преследване.

По отношение на реформата в съдебната система от Брюксел искат да видят актуализирана стратегия за съдебната реформа, която да даде "насока и импулс за реформи".

Тази стратегия трябва да включва годишен доклад за напредък, изготвян от ВСС, да постави цели за завършване на работата по нов Наказателен кодекс и да гарантира откритото участие на всички значими неправителствени организации, както и професионалните организации при определянето и наблюдението на стратегиите за реформи.

В своя доклад ЕК е поставила и цел за подобрение на ефикасността на съдебната система. В този връзка трябва се търси решение на проблемите с неравномерната натовареност и разпределението на ресурсите на системата.

Трябват ясни процедури и стандарти, които да подобрят професионалната етика в съдебната система, както и да запълнят празнините при ефективното изпълнение на съдебните решения. Препоръка в тази област е и работата по електронното правосъдие, което трябва да подобри ефикасността, прозрачността и последователността на съдебния процес. 

„Политическата несигурност и други предизвикателства през изминалата година затрудниха извършването на реформи в България. Въпреки това положителен знак е, че в редица области се признава съществуването на проблеми и се установяват решения. Сега е времето да се действа. Реформите, набелязани в нашия доклад, ще спомогнат за спечелване на доверието на гражданите и на тези, които искат да инвестират в страната“, коментира първият заместник-председател на ЕК Франс Тимерманс в официалното съобщение на комисията за доклада.

„В България има талантливи и трудолюбиви хора, които искат да видят реални и трайни промени. Механизмът за сътрудничество и проверка продължава да бъде ценен инструмент за насърчаване на напредъка и се подкрепя от мнозинството от българите. Сега е моментът за изграждането на политически консенсус за ускоряване на реформите“, отбелязва той.

Общо 78% от българите смятат, че действието на Механизма за сътрудничество и проверка трябва да продължи, докато България постигне стандарт, близък до този на другите държави от ЕС, показват резултатите от проучване на Евробарометър.