ВиК операторите ще са бенефициенти по новата програма „Околна среда”

България е отстъпила пред европейските власти и по новата оперативна програма „Околна среда” за периода 2014-2020 г. ВиК операторите ще са бенефициенти. Общините ще имат партньорска роля в процеса по изграждане и обновяване на ВиК инфраструктурата. Това съобщи министърът на околната среда и водите Ивелина Василева на четвъртата годишна водна конференция, посветена на механизмите за финансиране на ВиК сектора.

Самата програма ще бъде разгледана днес на Съвет за координация и управление на средствата от Европейския съюз и се очаква утре да бъде одобрена от Министерския съвет, допълни Василева. След това ще бъде изпратена и в Брюксел за финално одобрение.

Бенефициентите по новата оперативна програма бяха един от ключовите отворени въпроси при дебатите с Брюксел по подготовката й. Европейските власти настояваха това да са ВиК операторите, а България – общините, заради изградения капацитет и опит.

Водната реформа

Инвестициите във водния сектор през новия програмен период (2014-2020 г.) са твърдо обвързани с реформата във водния сектор, която започна през 2009 г. и така и още не е завършила. Ако не приключим реформата до края на следващата година, Европейската комисия (ЕК) ще спре финансирането за ВиК инвестициите.

Въпреки съпротивата на местните власти започна процес по окрупняване на ВиК операторите в страната, за да може да се прилага регионалният принцип при инвестициите във водния сектор – друго основно изискване на ЕС.

На днешния форум министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова посочи, че от 28-те обособени водни територии 16 са изпълнили всички изисквания и може да започнат да подготвят необходимите прединвестиционни проучвания. С тях ще се определят приоритетните инвестиции във водния сектор в отделните региони.

Екоминистърът увери, че скоро ще бъде отправена покана към регионалното министерство да кандидатства за финансиране за прединвестиционните проучвания, което също е заложено в новата програма „Околна среда”.

Същевременно регионалното министерство работи съвместно със Световната банка по новите наредби, критерии и изисквания, по които ВиК операторите ще могат да подготвят бизнес плановете си. Те могат да влязат в сила от 2017 г., което означава, че тази и следващата година ще са изцяло „транзитни” към новия период.

Предварителни инвестиции

Заради забавената подготовка на прединвестиционните проучвания България преговаряше с ЕК инвестициите във водния сектор да започнат преди приключването на водната реформа, защото в противен случай се отлагат за най-рано 2017 г.

Министър Василева обясни, че е договорено да стартират проекти за почти 300 млн. лева – на общините Добрич, Пловдив, Асеновград, Плевен и Долна Митрополия, както и пилотният проект на община Смолян.

Ще започне работа и по още пет проекта на стойност до 100 млн. лева, които са с достатъчна техническа готовност за стартиране от 2016 г. Тези проекти ще бъдат уточнени допълнително, каза още Ивелина Василева.

Кога ще изпълним изискванията?

Съгласно европейските правила България трябва да събира, отвежда и пречиства водите в общо 364 агломерации, от които 256 са с население от 2 до 10 хил. еквивалент жители, посочи Василева. Останалите са с население от над 10 хил. еквивалент жители.

По отношение събирането и отвеждането европейските изисквания са изпълнени в само 13 от големите и 14 от малките агломерации, а за пречистване – в съответно 17 и 24.

Досега са изградени 17 пречиствателни станции, в строеж са още 55, като те ще обхванат допълнително около 2,5 млн. души. С новата оперативна програма се очаква пълно съответствие с европейските изисквания за качество на водите да постигнат още 38 агломерации, допълни екоминистърът.

Необходимите инвестиции във водния сектор за постигане на всички изисквания към качеството на водите, заложени в европейските директиви, са в размер на 11,7 млрд. лева, каза още Ивелина Василева. Основният източник на финансиране на водния сектор е оперативната програма, т.е. средствата са крайно недостатъчни.

Министър Павлова допълни, че трябва да се мисли за други механизми за финансиране за водния сектор, защото кредитирането не може да бъде безкрайно.

„Водни облигации”

Регионалният министър обясни, че се проучва механизъм, който се прилага в Италия. Става въпрос за облигации, които се издават от ВиК операторите, търгуват се на борсата и с постъпленията се финансират инвестициите на дружествата. Подобни инструменти може да се емитират и от обединения на ВиК оператори, като общините няма да се ангажират с никакъв дълг, посочи тя.

За реализирането на подобен механизъм у нас обаче са необходими серия от законодателни промени, включително и облекчаването на изискванията за инвестициите на големите институционални инвеститори, каквито са пенсионните фондове.

Отделно трябва да са готови и всички нормативни документи, свързани с промените във водния сектор, т.е. водната реформа да е реализирана напълно, да се преоценят активите на ВиК операторите и те да са готови с бизнес плановете. Това означава, че един такъв механизъм за финансиране не би могъл да бъде реализиран преди 2018 г.