БЛС не очаква закриване на болници заради новата здравна карта

Председателят на Българския лекарски съюз д-р Венцислав Грозев не очаква да се стигне до закриване на болници заради задължителната Национална здравна карта, регламентирана с промените в Закона за лечебните заведения, приети вчера окончателно от парламента. Това става ясно от думите на Грозев пред БНР.

Според него по-вероятно е да се стигне до известно преструктуриране на лечебни заведения. 

Грозев поясни, че поправките дават възможност на директорите на регионалните здравни каси да преценяват с кои лечебени заведения да сключват договор в области, където броят на болничните легла надвишва потребностите.

„Лично аз не вярвам, че ще закрият болници. Да, може би ще се наложи известно преструктуриране в болнична помощ, но да се закрият лечебни заведения за болнична помощ, не вярвам да се стигне”, заяви Грозев.

Той подчерта, че законовите уредби позволяват сливанията на болници, но не ги правят задължителни, а само пожелателни. „Те могат да осъществят сливания и вливания при взаимен интерес относно комплексността на лечението”, поясни той. По думите му така текстът от закона е придобил значително по-мек вариант - според нуждите, обусловени от областната здравна карта, преценени пред комисията по изработването на здравната карта. Грозев допълни, че БЛС ще има представители в комисиите, изработващи здравните карти на съответните области.  

Според Грозев е крайно време националната здравна карта да бъде изработена. „Целият свят борави с подобни понятия, които определят необходимостта у населението в отделните области от брой легла, които да обезпечат здравния статус на населението и качество на здравната услуга, не може да не се случи това и у нас”, заяви той.

По думите му чрез националната здравна карта ще се осигурят необходимото количество здравни услуги, които ще гарантират здравето и живота на хората в определена област.

По негово мнение клиничните пътеки, до голяма степен, са изживели живота си. „Би трябвало да се мисли за комплексността или за т. нар. "диагностично свързани групи" или някаква друга форма на диагностично-лечебен процес, която да гарантира по-високо качество и по-добри резултати. Тези хора трябва да бъдат мотивирани достатъчно добре, за да могат да не мислят за нищо друго, освен за резултатите от своята работа”, коментира той.