Бюрото за борба с корупцията по високите етажи на властта, което трябва да започне работа от следващата година според т. нар. закон "антикорупция" на вицепремиера Меглена Кунева, предизвика остро недоволство сред депутатите от БСП и ДПС.
Според социалиста Атанас Зафиров този орган е за политическа репресия, а така, както е написан, Законът за предотвратяване на корупцията създава условия за политически натиск.
"Не е предвиден почти никакъв контрол над бюрото, не е обяснено и как ще се правят тези прословути проверки за почтеност, намалява се и глобата при установен конфликт на интереси от 5 000 на 1 000 лева", продължи с критиките социалистът.
Лидерът на ДПС Лютви Местан пък не хареса предвидения регламент Бюрото да се назначава с указ на президента по предложение на правителството. "Не сме съгласни, че няма значение, че шефът на бюрото ще се назначава по предложение на правителството. Няма как да се дефинира като независим орган, след като ще се назначава от президента по предложение на Министерски съвет. Това е орган, който ще е на пряко подчинение на МС, важно обстоятелство предвид факта, че органът ще се бори с корупцията", коментира той.
Местан посочи, че корупцията е там, където е властта, и е парадоксално, че с генераторите на корупцията ще се бори орган, практически назначен от този, който генерира корупцията. „Бюрото пък ще проверява депутати и какъв е този контрол на изпълнителната власт върху законодателната власт, нали е обратното“, риторично попита той.
"Излиза, че днес страната се управлява от най-добрите министри и заради това само те могат да избират бюрото, но в политиката освен днес има и утре и може да дойдат не дотам добри, свети министри и ако те си изберат органа, който ще ги контролира, докъде ще се докараме в борбата с корупцията", разкритикува вносителите на законопроекта лидерът на ДПС.
Въпреки това той даде заявка, че между първо и второ четене на закона депутатите от движението може да променят позицията си, ако видят промяна по отношение на назначаването на бюрото. Според Местан обаче проблемът в България не е в правната уредба, а в това, че законите не се прилагат ефективно.
"Страната по транспонирано европейско законодателство е на едно от челните места, близо 100% от европейското право е транспонирано в националното и как да си обясним факта, че България и Румъния са в Механизма за проверка и оценка. Обяснението на този парадокс е много просто и много жестоко и то е, че и най-добрият закон не може да замести политическата отговорност за ефективното му прилагане, и най-добрият закон, попаднал в социокултурна среда, която се съпротивлява срещу него, ще се провали", обобщи той.


Климатът на България се променя: Хиляди жертви и над 1 млрд. евро загуби
Български учени разкриха ключ към рядко генетично заболяване
България е сред последните в ЕС по изучаване на втори чужд език
Гилфойл натиска България за американския газ - на срещата с Йотова присъства и лобист на гръцка компания
Ето какво ще е времето в понеделник
Изкуственият интелект ще позволи правни услуги на по-приемлива цена
Асоциираното членство на Канада в ЕС изглежда изгодно за тях, но повдига въпроси
Данъчна заплаха е вдигнала изплащанията от британските непублични фондове
Енергийната инфлация в Европа създава печеливши и губещи акции
Лондон е заплашен с жилищна криза през идните години
Най-скъпият Rolls-Royce струва повече от 30 нови Ferrari
93-годишен продаде огромната си колекция от страхотни коли
Как да „спасите“ акумулатора в извънредна ситуация
Plug-in хибридите с най-голям електрически пробег
Opel Monza GSE: Забравеният магистрален звяр
"Късметът може да изчезне": Защо атомната бомба не е пример за управление на ИИ?
ГДБОП: Българите търсят алтернативи след края на Zamunda, ArenaBG и Zelka
Русия порази централата на най-големия мобилен оператор в Украйна
Омбудсманът: Никой не знае какъв ще бъде размерът на минималната заплата