Бюрото за борба с корупцията по високите етажи на властта, което трябва да започне работа от следващата година според т. нар. закон "антикорупция" на вицепремиера Меглена Кунева, предизвика остро недоволство сред депутатите от БСП и ДПС.
Според социалиста Атанас Зафиров този орган е за политическа репресия, а така, както е написан, Законът за предотвратяване на корупцията създава условия за политически натиск.
"Не е предвиден почти никакъв контрол над бюрото, не е обяснено и как ще се правят тези прословути проверки за почтеност, намалява се и глобата при установен конфликт на интереси от 5 000 на 1 000 лева", продължи с критиките социалистът.
Лидерът на ДПС Лютви Местан пък не хареса предвидения регламент Бюрото да се назначава с указ на президента по предложение на правителството. "Не сме съгласни, че няма значение, че шефът на бюрото ще се назначава по предложение на правителството. Няма как да се дефинира като независим орган, след като ще се назначава от президента по предложение на Министерски съвет. Това е орган, който ще е на пряко подчинение на МС, важно обстоятелство предвид факта, че органът ще се бори с корупцията", коментира той.
Местан посочи, че корупцията е там, където е властта, и е парадоксално, че с генераторите на корупцията ще се бори орган, практически назначен от този, който генерира корупцията. „Бюрото пък ще проверява депутати и какъв е този контрол на изпълнителната власт върху законодателната власт, нали е обратното“, риторично попита той.
"Излиза, че днес страната се управлява от най-добрите министри и заради това само те могат да избират бюрото, но в политиката освен днес има и утре и може да дойдат не дотам добри, свети министри и ако те си изберат органа, който ще ги контролира, докъде ще се докараме в борбата с корупцията", разкритикува вносителите на законопроекта лидерът на ДПС.
Въпреки това той даде заявка, че между първо и второ четене на закона депутатите от движението може да променят позицията си, ако видят промяна по отношение на назначаването на бюрото. Според Местан обаче проблемът в България не е в правната уредба, а в това, че законите не се прилагат ефективно.
"Страната по транспонирано европейско законодателство е на едно от челните места, близо 100% от европейското право е транспонирано в националното и как да си обясним факта, че България и Румъния са в Механизма за проверка и оценка. Обяснението на този парадокс е много просто и много жестоко и то е, че и най-добрият закон не може да замести политическата отговорност за ефективното му прилагане, и най-добрият закон, попаднал в социокултурна среда, която се съпротивлява срещу него, ще се провали", обобщи той.


Община Варна: Поръчката за зимното почистване е обявена в средата на октомври
Спират работата на басейн "Алекси Алексиев" във Варна
Адмирал Ефтимов: Ролята на Военноморска база-Варна ще продължи да нараства
Арестуваха съучастник в група за извършване на телефонни измами
iPhone 18 Pro Max: как новият флагман на Apple оправда очакванията на потребителите
Кой ще наследи Дженсън Хуанг? Nvidia преразглежда управленската си структура
Готови ли сме да захраним с електричество още една Япония?
Къде да вложим €100 000 в свят на геополитическа несигурност?
Истинският интелект знае кога да използва изкуствения
Производството на Mini спря заради войната в Украйна
ZF направи електромотор с 30 000 об/мин и 3500 Нм
Mercedes-Benz е спрял всички инвестиции в Германия
Nissan е готов да плаща на тези, които се отърват от своя RAV4
Volkswagen печели само 12 евро от продаден автомобил
Сърбия се отказва от въвеждането на задължителна военна служба
"Невидимите" в съдебната система поискаха достойно заплащане
Над 25 градуса измериха днес в Монтана
Вашите сигнали: Гризачи в склада, шунка с цветове на коледна елха...