Магистрала „Хемус“ и тунелът под Шипка приоритети по програма „Транспорт“

Освен лот 3 на магистрала „Струма” (от Благоевград до Сандански), в новата оперативна програма „Транспорт” за периода 2014 - 2020 г. трябва да влязат целият неизграден участък на магистрала „Хемус”, а не само първият му етап (от Ябланица до разклона за Плевен и Ловеч) и тунелът под Шипка. Това коментира вицепремиерът и министър на регионалното развитие Екатерина Захариева на днешното заседание на обществения съвет към Министерството на регионалното развитие.

Транспортният министър в служебното правителство Николина Ангелкова вече заяви, че „Хемус” и тунелът под Шипка ще се изграждат с пари от новата оперативна програма „Транспорт”. Тъй като парите по програмата са недостатъчни за трите проекта, Ангелкова обяви, че националното съфинансиране по програмата ще се увеличи на 50%.

Отделно се разчита и на спестявания, ако се намери алтернатива на тунела в Кресненското дефиле от лот 3 на магистрала „Струма”, която да бъде одобрена от европейските власти.

По принцип се планираше с пари по новата оперативна програма „Транспорт” да се строи пътят от Видин до Ботевград. Той беше заложен и през миналия програмен период (2007-2013 г.), но отпадна заради Западната дъга от околовръстното шосе на София и обхода на Габрово. 

Вместо с пари по програма „Транспорт” сега Видин-Ботевград се планира да се строи с инвестиционен заем от Европейската инвестиционна банка, обясни председателят на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура” Лазар Лазаров.

В рамките на същия заем се залага и финансиране за магистралата София-Калотина, както и довършването на Южната дъга на околовръстното шосе на София, допълни той. Общият размер на търсения заем е около 800 – 840 млн. лева.

Има готовност да тръгне строителството на първия етап от магистралата София – Калотина – от граничния пункт до Драгоман и след това от Драгоман до с. Храбърско, каза още Лазаров. След това ще се строи нов пътен участък на магистралата до София.

Южната дъга също е разделена на два лота – от столичния кв. „Бъкстон“ до връзката при кв. „Люлин“ и от кв. „Младост“ до магистрала „Тракия” през Горубляне и Герман.

С пари от националния бюджет ще се търсят възможности за подобряване на пътната инфраструктура по основните направления от пътната мрежа, допълни Лазаров. По програма „Региони в растеж” 2014-2020 г. са заложени пари за ремонти на пътни отсечки първи и втори клас, каза още той.

Същевременно се обмисля изграждането на скоростния път Русе – Свиленград на принципа на публично-частното партньорство, коментира Екатерина Захариева. За целта обаче трябва да са готови прединвестиционните проучвания и да са изградени тол системите.

Както наскоро каза Николина Ангелкова, за разработването и внедряването на тол-системи ще се ползват пари по линия на техническата помощ от оперативна програма „Транспорт”.

Този принцип ще се приложи и за изграждането на магистрала или скоростен път „Черно море”. В момента обаче няма средства за подготовка на проектите за строителство на пътя, поясни изпълнителният директор на Националната компания „Стратегически инфраструктурни проекти” Асен Антов. Готовност за проектиране има, тъй като са актуализирани предпроектните проучвания, а догодина ще се кандидатства за пари от техническа помощ на оперативната програма „Транспорт”, посочи той.