К. Стойчев: Пазарът е състезание, но за разлика от спорта рядко протича честно

Какво отличава тазгодишното издание на конкурса „Най-добра българска фирма на годината“ и доколко оспорвана ще е надпреварата – това коментира в интервю за Investor.bg социологът Кънчо Стойчев, който е сред експертите в журито на конкурса.

- Г-н Стойчев, вие сте член на журито на конкурса „Най-добра българска фирма на годината“ вече 5 години. Защо петото му издание се фокусира именно върху потенциала за развитие на българските фирми и възможностите им за справяне в конкурентна среда във и извън страната?

- Пазарът е състезание за привличане на купувачи или увеличаване на продажбите, което е едно и също. Но, за разлика от спорта, това състезание много рядко протича честно, тоест при еднакви условия. Това, което в спорта е забранено – например единият да тича стоте метра надолу, а другият – нагоре, в пазарната среда се среща твърде често.

Независимо че официалната мантра винаги е равнопоставеност. Такава няма дори в САЩ, камо ли в България.

Основната функция на държавата по отношение на пазарната среда е да бъде рефер за честна игра, да не допуска монополи, черна и сива икономика, дъмпинг, митнически шашми и т. н. Едва ли е необходимо да разяснявам как и доколко нашата държава се справя с тези въпроси. Краткото описание е: джунгла. 

Но джунглата съществува и при нашите съюзници от Европа, само че там тя е маскирана и напудрена като парково пространство. Зад красивите храстчета и алеи обаче се крият къде официално, къде – не, протекционистки регулации и практики, безбройни „параграф 22”.

Такава е природата на пазарната икономика – тя води до ускорено обществено развитие, но и до постоянен стремеж за ликвидиране на конкуренцията с цел максимализиране на печалбата. Затова темата за конкуренцията е централна и с петото издание на конкурса организаторите искат да привлекат вниманието към нея.

- Възможно ли е въпросният потенциал за развитие да бъде обективно измерен при един конкурс? Защо да участват фирмите в това състезание?

- Перифразирайки Айнщайн ще отговоря, че всичко е възможно да бъде измерено освен глупостта, която е безкрайна. Сериозно погледнато, конкурентният потенциал подлежи на измерване и това измерване се случва всеки ден - на пазара. А участието на фирмите е свързано с желанието за признание. Затова конкурсът е важен – той дава така жадуваното удовлетворение от споделен успех.

- Освен социолог, сте и член на ръководството на „Произведено в България – съюз на малкия и среден бизнес”. Има ли наистина индикации за икономическо възстановяване на България, какви са наблюденията Ви?

Краткият отговор е: не. Малко по-дългият – не е възможно да има икономическо възстановяване при влошаваща се икономическа среда, включително по отношение на създаването и охраняването на честни и равнопоставени условия за конкуренция.

Десетина фирми печелят над 90% от обществените поръчки, а те са, за съжаление, ключов двигател на икономиката ни. Пазарът продължава да се стеснява чисто физически по демографски и емиграционни причини. Вече загубихме главното си конкурентно предимство – сравнително образованата и сравнително ниско платена работна сила. Във Франция държавата си има монополи, в България монополите си имат държава. Или както бе казал Чехов, „оздравяваме като мухи“.

- Защо от компаниите на българския пазар селектирате само онези, които имат български капитал, мениджмънт и представляват български бранд, като така изключвате инвеститори с регистрирани дружества в България?

- Отнасям се твърде предпазливо към определението инвеститор в България. Самата дума предполага да дадеш нещо, да оставиш нещо в страната. Поради отсъствие на нормална държава у нас се случва обратното: чуждестранен инвеститор е онзи, който взима от страната ни. А най-голям чуждестранен инвеститор е онзи, който отмъква най-много.

Не на тъмно – напълно на светло, пред очите на всички, та даже и с ръкопляскане. Само един пример – големите международни търговски вериги. Тези благодетели на България не са платили и лев данъци у нас. Но да бяха само те…

- Какви са моментните възприятия на българите за икономиката? Промени ли се масовата представа за бизнеса у нас?

- Масовата представа за бизнеса у нас продължава да е далаверата, а за бизнесмена – тарикат. Всъщност масовото съзнание признава спечеленото в чужбина – например Стоичков или Григор Димитров, но не и спечеленото у нас. Вероятно едно от основанията за тази ненормалност се крие в описаната вече бизнес среда – тя е тотално ненормална.

- Колко участници очаквате да се включат в надпреварата?

- Миналата  година в конкурса участваха 240 фирми и тъй като наблюдаваме повишаване на интереса, очакванията са петото издание да надхвърли тази бройка.

- Кои сектори са били най-активни досега в конкурса?

- В миналогодишното издание имаше най-много участници от проектантските и строителните фирми, следвани от текстилната индустрия, производители на зърнени, маслодайни и бобови растения, животновъди, производителите на мебели, бетонови смески, елинсталации, климатични системи и захарни изделия. В сферата на услугите се откроиха като най-активни хотелиерите и фирмите за транспортни услуги.