Инвестициите след кризата – в инфраструктура и енергетика

Сега, когато регионът на BRIC, (Бразилия, Русия, Индия и Китай), а също и бързо развиващите се пазари на Източна Европа и Турция излизат като цяло от икономическия спад, се очертава втора вълна от инвестиции, особено по отношение на широкомащабни инфраструктурни и енергийни проекти. За чуждестранните инвеститори тези проекти предоставят едновременно благоприятни възможности и някои необикновени предизвикателства. Това са някои от основните изводи в анализ на австрийската правна кантора „Волф Тайс“, която има представителства в Централна, Източна и Югоизточна Европа.

Посочва се, че в голяма част от региона значителна част от съществуващата инфраструктура е достигнала края на жизнения си цикъл и се нуждае едновременно от модернизиране и разширяване, за да посрещне нуждите на повишеното търсене.

По тази причина се обявяват конкурси за различни проекти, а правителствата предлагат все повече стимули, за да привлекат местни и чуждестранни инвеститори.

Понастоящем голям брой магистрални проекти са в развитие или планирани за бъдещето, като някои от най-големите са в Румъния, Чехия, Словакия, Сърбия и Босна и Херцеговина. Проекти за летища в различна степен на развитие има в столиците Прага, Букурещ, Загреб и Прищина. Модернизация на железопътната инфраструктура е започнала в Босна и Херцеговина, Чехия, България и Румъния, се конкретизира в анализа.

Енергийният сектор продължава да бъде сред най-значителните инвестиционни сфери в региона, като включва както традиционни електроцентрали и газопроводи, така и съоръжения за възобновяеми и алтернативни енергийни източници.

При изобилието от възможности, следкризисната инвестиционна вълна се различава в няколко отношения от предкризисните години на растеж, според „Волф Тайс“.

Определено банковото финансиране не е като преди. При по-малка ликвидност на пазара, е по-трудно да се получи финансиране. Сега банките обръщат голямо внимание не само на качеството на предлаганите проекти по отношение на икономическата им приложимост, но и на качеството на правната документация и тръжните процедури, които трябва да са синхронизирани с международните най-добри практики.

Многостранните банки за развитие, като Европейската Инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), се намесиха, за да осигурят допълнителна ликвидност. Тези институции имат свои собствени условия за финансиране, включително и това дали даден проект ще облагодетелства местната икономика и ще спазва стандартите за защита на околната среда.

Публично-частните съдружия продължават да бъдат изгодно споразумение, чрез което правителства могат да финансират проекти. И въпреки че темпото на проекти на публично-частни съдружия е намаляло леко заради финансовата криза, те все още се считат за една от предпочитаните стратегии за в бъдеще.

Все пак, много от големите инфраструктурни сделки се третират като проекти, обявени за концесия чрез търг.

Сега виждаме много повече прозрачност и правна сигурност около тръжните изисквания, отколкото през изминали години, е мнението на правната кантора. Държави, които попадат извън стриктните тръжни изисквания на Европейския съюз (ЕС), са направили своите собствени изисквания много по-близо до най-добрите международни практики. Много страни, които не са членки на ЕС, са приели европейските стандарти, защото или са на границата за приемане в ЕС, или виждат ползите от осъвременяване на тяхната правна структура.

В светлината на този подобрен климат ние виждаме строителните проекти, било то магистрали, летища, мостове, тунели или пристанища, като една от най-големите инвестиционни възможности в региона. Друг сектор, в който виждаме нарастващ интерес от страна на чуждестранни инвеститори, е енергетиката, посочват австрийските анализатори.

В цяла Източна и Югоизточна Европа не е имало много инвестиции в традиционни енергийни централи от края 1989 г. Основните енергийни играчи са придобили местни енергийно-разпределителни дружества, но традиционните енергийно-производствени предприятия, като въглищните и топлинните, все още очакват необходимите инвестиции.

Редица газопроводни проекти, които биха пренасяли природен газ от Русия и кавказкия регион до Европа, също са във фаза на планиране и така ще разнообразят доставчиците и маршрутите за доставка на природен газ.

Ядрената енергия представлява феноменална възможност за инвестиции, като американските компании „Уестингхаус“ и „АЕС Корп.“, вече са активни по проекти в България. Има признаци за подкрепа от страна на американски банки и американското правителство, за да могат тези проекти да бъдат поддържани, според анализаторите.

Сега би могла да възникне уникална възможност за използване на тази следваща вълна от инвестиционни възможности в Източна Европа, което само времето ще покаже, смятат от „Волф Тайс“.