Гръцката борса отскочи през юли, българската – не

Гръцката фондова борса си остава най-губещият пазар на ценни книжа в света през тази година, но успя да намали значително загубата си през юли, след като притесненията на инвеститорите, че страната ще трябва да преструктурира дълговете си, постепенно утихнаха.

В рамките на изминалия месец главният борсов индекс в Атина – ASE, се повиши с над 17%, намалявайки загубата си от началото на тази година до 23%. Вторият най-губещ борсов измерител в света след него е широкият китайски индекс Shanghai Composite със спад от 19%.

Атинската борса стана най-добре представилия се фондов пазар в Централна и Източна Европа през юли, след като Гърция продаде успешно шестмесечни и тримесечни държавни ценни книжа през юли и то при лихвени процент, който е под 5-те процента, които страната трябва да плаща, ако заема от спасителния фонд, създаден за нея от Международния валутен фонд (МВФ) и еврозоната в началото на май.

В него са предвидени 110 млрд. евро, от които Гърция може да заема, в случай че лихвите на дълговите пазари са прекалено високи.

Големият бюджетен дефицит, ниската конкурентоспособност и заплануваните мерки за съкращаването на държавните разходи влошиха доверието на инвеститорите в гръцката икономика. ASE се понижи с 10% през април, със 17% през май и с още 7,5% през юни.

Напредъкът на правителството в осъществяването на планираната фискална консолидация обаче получи признанието на МВФ през юли и повиши цените на акциите в Атина, в унисон с доброто представяне на индексите на повечето световни фондови борси.

Добрите резултати от стрес тестовете на най-големите 91 европейски банки показаха, че само седем от тях не биха разполагали с достатъчно капитал при рязко влошаване в условията на финансовите пазари и състоянието на икономиката. От тях пет се оказаха испански, една германска (Hypo Real Estate) и една – гръцка (Agricultural Bank of Greece).

Това, заедно с разхлабването на някои от предложените от Базелския комитет правила за регулиране на капиталовата адекватност на банките, подкрепи акциите на банковия сектор в Атина.

Утихването на притесненията от задълбочаване на дълговата криза в еврозоната помогна и на Испания и Португалия да емитират успешно емисии на ДЦК въпреки решението на Moody's да намали рейтинга на Португалия. В същото време еврото се повиши над 1,31 долара за първи път през последните два месеца.

Разбира се, повишенията на гръцката фондова борса през юли се дължат в немалка степен и на ниските ценови нива след разпродажбите в предишните три месеца. Повишенията все още не могат да се тълкуват като знак за възстановяване на доверието в гръцката икономика на фона на влошаващите се икономически данни от САЩ, Япония и Китай, които са трите водещи икономики в света.

Вторият най-силно представил се през юли борсов индекс от Централна и Източна Европа е руският RST. Той се е повишил с 10,5% през миналия месец, увеличавайки преднината си от началото на годината до 3,7%. На трето място с месечен ръст от 9% се нарежда турският ISE 100, който обаче е нараснал с 16,5% от началото на тази година.

Руската икономика е силно зависима от цените и потреблението на суровини, особено в развиващите се азиатски икономики, начело с Китай. Турция на свой ред изнася голяма част от своите стоки в Европа и развитието на икономиката й е обвързано с това на европейските страни.

Индексите в Унгария, Полша, Чехия и Естония са нараснали с между 4 и 8% в рамките на юли и също се намират на положителна територия за годината. Сред тях най-много се откроява естонският OMX Tallinn, който се е повишил с 4% през месеца и с цели 34% от началото на тази година заради успешните мерки на правителството за поддържане на фискалната и ценова стабилност на страната. През януари 2011 г. Естония ще стане 17-ят член на еврозоната, като според анализатори ще трябва да минат няколко години, преди друга източноевропейски страна да може да приеме еврото.

Още по-голяма преднина за годината има украинският PFTS, който се е повишил с 41,41% през първите седем месеца на годината. През юли страната получи нов заем в размер на 15 млрд. долара от МВФ, след като при управлението на предишното правителство фондът замрази програмата за помощ на Украйна на стойност 16,4 млрд. долара. В края на юли Standard & Poor's увеличи с една степен рейтинга на Украйна в чужда валута.

Румънската фондова борса също се представя по-добре от родната, като главният индекс BET е нараснал със 7% на месечна база и с 8,2% от началото на годината. В същото време SOFIX изгуби 0,8% през юли и общо 13,4% от началото на тази година. Юли се оказа шести пореден губещ месец за родната борса.

С двуцифрен спад през юли от SOFIX са акциите на Еврохолд (-17,5%), Трейс Груп Холд (-13,1%), Холдинг Пътища (-10,8%) и Каолин (-10,3%). Оборотът на SOFIX през юли е бил 13,1 млн. лв. в сравнение с 11,1 млн. лв. за юни и 22,9 млн. лв. за май.

По-лошо е представянето единствено на словенския LJSE Composite, който е загубил 7,7% през юли и 20 на сто от началото на годината, както и на главния индекс в Словакия - SSI, който се е понижил с 20,2% от началото на тази година.