IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Безпътицата на монетаристката идеология

Хората, които наистина разбират какво се случва, все още са встрани от ситуацията, смята блогърът krizata

09:01 | 12.08.10 г. 7
Автор - снимка
Създател
Безпътицата на монетаристката идеология

Днес стана модерно всеки да дава мнението си по проблематиката на кризата: кога щяла да свърши, как обикновените потребители щели да я почувстват, какво щяло да стане с един или друг сектор от икономиката и т.н.

Проблемът е, че всезнайковците от телевизионния екран, от радиоефира или от страниците на вестниците са същите тези „стари муцуни”, които само преди пет години ни обясняваха, че вече практически е невъзможно възникването на икономически кризи, че светът е излязъл на магистралата на вечното си постъпателно развитие и други подобни глупости.

Тези „експерти” и тогава се отъркваха в силните на деня и им даваха "ценните си съвети" за прилагането на една или друга „инвестиционна политика” или „стратегия за растеж”, или друго подобно нещо.

Сега същите тези вечни „специалисти по всичко” отново тровят съзнанието ни с техните си теории за V или W образна рецесия, за необходимостта от една или друга рестриктивна политика, за скорошни „зелени ръстове”, които да ни върнат във времената на предишното потребителско безумие и т.н..

А в това време хората, разбиращи истинската същност на проблемите, продължават да бъдат държани в пета глуха. Отново на тях се гледа като на врагове на обществото, само заради това, че назовават процесите с истинските им имена и не спестяват тъжната картина на реалностите пред обикновения човек.

Дали някога ще се пробуди колективната ни обществена съвест? Дали ще изригнат движещите сили на прогреса, които да катализират индивидуалното недоволство на болшинството от българите и да изровят от „архивите на обществената история” делото на тези свои достойни чеда, които не са спирали да „надуват тръбата”, предупреждаваща за настъпващия всеобщ пожар?

Това са важни въпроси, които всеки непрекъснато трябва да си задава, в опит да търси съответните отговори, защото вълната на пълното ни овчедушие скоро съвсем ще ни помете и ще ни вкара в този коловоз на времето, който води директно към тъмните Средни векове, с всички произтичащи от това последствия.

Тези дни един от глашатаите на отиващата си епоха, Нобеловият лауреат по икономика Джоузеф Стиглиц, даде интервю по един от американските телевизионни канали. Изявата му още веднъж потвърди, че споровете на съвременните елити за това, как правилно да се действа в кризисните условия, продължават с пълна сила.

Да напомня, че Европейският съюз държи на ожесточаване на паричната политика, а ръководството на САЩ – на смегчаването й, но тези диаметрално противоположни позиции са предизвикани, преди всичко, от политически и конюнктурни (ръстът на износа на ЕС благодарение падането на еврото) съображения.

И ето, че САЩ пуснаха „тежката си артилерия” в лицето именно на Джоузеф Стиглиц. За това, доколко ножът е опрял до кокала, говори и фактът, че въпреки личната ненавист между Самърс (най-близкият икономически съветник на Обама) и Нобеловия лауреат, последният е загърбил неприязънта и е тръгнал да спасява страната си, по начина, по който той самият го разбира.

И така, в интервюто си Стиглиц също се изказа за разширяване на мерките в подкрепа на икономиката, т.е. за поредното отпускане на юздите на американската парична политика. Ето и по-важните моменти от изказаното мнение по въпроса:

"Администрацията на президента Обама предприе голяма авантюра и не е очевидно,че тя ще е успешна. Възстановяването е толкова слабо, че не е способно да генерира допълнителни работни места за новите участници от пазара на труда, не позволявайки на 15 млн. американци, които се нуждаят от работа, да я намерят.

Абсолютно очевидно е, че е необходим нов етап на стимулиране. И е желателно този пакет от мерки да е по-добре обмислен. Той трябва да е фокусиран върху връщането към инвестиране, образование, инфраструктура, технологии. И ако всички тези високотехнологични инвестиции бъдат направени, тогава дългосрочният национален дълг ще намалява и ръстът в бъдеще ще е по-силен”.

Говорейки за темповете на възстановяване, той отбеляза че „това е анемично възстановяване и вероятно ще си остане такова. За нещастие, при ниво на спестявания от 5-7% съвкупното търсене ще е слабо. И единственият, който може да промени това е правителството”. Освен това, той добави, че „дефлацията и второто дъно на рецесията са основни сценарии и аз определено приемам възможността от риск за такъв сценарий”.

Да се опитаме да направим своите изводи от изказването.

Най-напред, Стиглиц не „пресече път” на Обамовата администрация, т.е. на своя заклет враг Самърс.

На второ място, той произнесе станалите вече ритуални съображения за това, че в икономиката на САЩ може да се очаква „второ дъно”. За отбелязване е, че терминът „второ дъно” се повтаря неслучайно.

Въпросът е в това, че монетаристката теория не познава твърде дълги „рецесии” (думата е в кавички, защото понятието би трябвало да отразява чисто циклични процеси, а днешната криза носи структурен характер). Именно по тази причина (за да се вписва в постулатите на тази религия), толкова активно се пропагандираше „изходът” от кризата, започвайки от 2009 г., та чак досега.

За тази цел дори статистиката беше преразгледана – бяха намалени показателите по БВП за няколко предишни години, за да може „икономисаните” проценти да се прибавят към данните от последните месеци.

Но пък в тяхната си теория терминът „двойно” дъно е напълно реална и описана ситуация – и сега видните монетаристи ще ни обясняват продължаващата криза именно с този техен шаблон (буквата W). Не е много ясно какво ще се прави по-нататък, доколкото идеологията им не предвижда „тройно” кризисно дъно.

На трето място - разсъжденията за „високотехнологичните” инвестиции. Стиглиц премълчава детайлите и това е разбираемо – в ситуация на падащо съвкупно търсене, увеличението на инвестициите в образование, инфраструктура и технологии няма да даде търсения ефект.

Навремето (през 80-те) стимулирането на търсенето, в рамките на програмата получила названието „рейгъномика”, започва заради това, че в условията на непрекъснатото му падане, по никакъв друг начин не се е получавало стартирането на новата технологична вълна (информационни технологии).

А какво може да се направи днес? Възможностите за стимулиране на търсенето са изчерпани поне за 30-40 години напред и трябва да се „изобретява” нещо принципно различно от досегашните модели. Но точно тук Стиглиц мълчи като риба...

Четвърто, той обръща внимание на такъв важен фактор като спестяванията. В последно време за тях се говореше малко - ясно защо! За продължителен период от време нивото им беше под нулата (т.е. домакинствата харчеха повече, от получаваните доходи) и икономиката на САЩ се крепеше, благодарение на външните капиталови потоци към страната, най-вече - спекулативните.

Днес притокът се свива (рисковете са твърде високи), а за „стартиране” на инвестиционния механизъм спестяванията би трябвало да бъдат съществено по-високи, спрямо това ниво, което се установи след първите кризисни години. Но от друга страна, ръстът на спестяванията означава свиване на търсенето, т.е. ускоряване на кризата.

И се получава, че откъдето и да го подхванеш стигаш доникъде. И даже „секретното оръжие” – Джоузеф Стиглиц, когото обикновено „пускат”, за да каже нещо действително важно – даде засечка: този път и той не предложи никаква реална рецепта. Очевидно, вариантите за измъкване стават все по-ограничени...

Но пък, има и една малка, но все пак жива надежда. И това е потенциалът на истинските специалисти-икономисти, които въпреки дългогодишния натиск (и в известен смисъл психически тормоз) не се отказаха да работят - на ръба на физическото оцеляване и които днес очакват политиците най-накрая да осъзнаят своята пълна неадекватност на протичащите по света събития.

Повече информация за блога на krizata

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 12:35 | 12.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

7
rate up comment 1 rate down comment 0
catequil
преди 13 години
Хубава критична статия. И на мен ми направи впечатление интервюто на Стиглиц. Продължава да НЕ се назовава корена на проблема.Няма какво да въртим теоретични постановки Кейнсианство-Монетаризъм-Австрийска школа и т.н. - така или иначе това са концепции от миналото, които не са си и представяли примерно световната глобализация, интернет, Китай и прочее.Проблемът е по-скоро цивилизационен, ценностен - материализъм, алчност. Това води до корена на проблема (по моето скромно мнение) - LEVERAGE. Финансовата индустрия е изключително (безпрецедентно) LEVERAGED (т.е. балонирана) върху реалната икономика, превръщайки света в едно голямо казино.Хората живеят на LEVERAGE. Да се върнем към това "безумно потребление" отпреди, както казва авторът, и геометрично растящ ливъридж, е химера, според мен. Ако все пак това се случи, то ще бъде заложена бомба, за още по-апокалиптична криза и всички последствия от нея. Според мен, задължително е да бъде променен модела в посока fin. industry downsizing.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 0 rate down comment 0
payout
преди 13 години
Честно казано се позачудих къде точно да спра да чета този коментар. Стиглиц е последовател на Кейнс и това течение в икономиката. Аз също не виждам монетаризъм, а точно обратното. За пореден път съм разочарован от статиите в инвестор, предният път не влизах около 2 месеца, сега може би ще са повече.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 1 rate down comment 0
dimitar_bady
преди 13 години
логига има във всички теории. Проблема е, че Китай доминира във всичко. Ако Китай продължи във същото темпо на консумация и развитие, не знае никои от къде ще се взимат ресурси. Китай създаде една диспропорция в икономиката на света - и много умни хора и много алчни се възползваха от нея.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 4 rate down comment 0
al64ad
преди 13 години
Даа ,и аз се позачудих къде го видяха тоя чист монетаризъм.....Схемата в общи линии беше "спасяване"+"стимули".Как -чрез купуване на 1 трлн 200 млрд държавни облигации и ипотечни също/разбирай печатане/.Като след това тия парички трябваше да се изтеглят от пазара плавно ,като трябваше да се внимава за момента кога да почне това изтегляне /хем да ограничат инфлационният натиск ,хем да не предизвикат нова рецесия/.Факта ,че към момента се взе решение да се оставят напечатаните парички в системата говори ,че нещо в тоя идеален на теория план заскърца.А и изведнъж две от ключовите фигури по схемата със "стимулите" се оттеглиха -единият се сети ,че не се оженил а другата ,че имала деца-явно там работата отива на провал.Та сблъсъкът между политикоикономическите интереси на управляващите и икономическата реалност върви с пълна сила и явно още не е стигнал кулминационната си точка.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 5 rate down comment 0
Борса
преди 13 години
Така и не разбрах кои са тези "истински специалисти-икономисти" и какви точно са техните идеи. Не виждам нищо монетаристко в действията на Обама като налива още пари в икономиката. По-скоро ми намирисва на Кейнс - не е важна инфлацията, важното е да има пари в хората. Монетаризма казва точно обратното - да се контролира постоянно паричната маса и инфлацията. Това разбира се е свързано с по-висока безработица, но в дългосрочен план ще с е отблагодари. Всички спасителни мерки бяха насочени към банките - не съм чул много от отпуснатите милиарди да са стигнали до хората и бизнеса. Просто се прехвърлиха от един джоб в друг, извършиха се малко счетоводни хватки и това е. Вчера четох, че Обама е решил голяма част от просрочените ипотеки да се преоформят като държавен дълг, т.е. държавата пак спасява банките. А какво правят банките? Раздават си бонуси и кредитират държавата, чрез купуване на дцк.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 4 rate down comment 0
Tony
преди 13 години
Много харесвам монетаризма. Той има едно незаменимо предимство пред всички други теории. Това е, че тази система не позволява хората да обеднеят. Тя стимулира спестяването и от там разумното кредитиране. (под разумно кредитиране разбирам следното: ако някоя банка раздаде лоши кредити, то тя фалира незабавно, а не се спасява от разни Кеинсиански теоретици).Ако си инвестирал разумно, спечелил си пари, инфлацията не може да ти ги отнеме, защото количеството пари в обръщение е постоянно. Нещо повече. Стойността на парите може да се повиши с появяващата се дефлация.Стимулирането на потреблението от държавата може да върши работа, само докато се изхарчат държавните резерви. Великата депресия е продължила 3 години. Днес вече са минали 3 години и чакаме второ дъно, а вече няма резерви. След това какво правим? Девалвираме валутата, пускаме инфлацията и заличаваме раздадените кредити и направените спестявания до сега. По този начин стимулираме рисковото икономическо поведение.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 2 rate down comment 1
optional
преди 13 години
има известна логика в написаното. напоследък и Кругман изпълзява с призиви за сериозни харчове
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още