Загуби ли се икономическия синхрон между САЩ и другите развити страни?

САЩ е свикнал да определя световния икономически климат. Страната има най-голямата икономика на света, най-влиятелната централна банка и печата глобалната резервна валута. През последните месеци обаче някои от напредналите икономики, и по-специално Германия, показаха, че се развиват по-добре, губейки на пръв поглед своя синхрон с бизнес цикъла в Щатите, пише The Economist.

Растежът на брутния вътрешен продукт (БВП) на САЩ бе ревизиран надолу до 1,6% на приравнена към годишна основа база за второто тримесечие. В същото време Германия отбеляза рязък скок на своя БВП от 9%. Безработицата в най-голямата европейска икономика вече е на по-ниски нива, отколкото преди кризата, а други богати страни, включително Великобритания и Австралия, се радват също на по-силен икономически растеж и по-ниска безработица от тази в САЩ.

Този необичаен асинхрон в богатия свят доведе до сблъсък между много конкуриращи се икономически теории, които се опитаха да го обяснят с фискалната политика, валутните курсове и дълговите нива. Но общото между всички тях е, че не отразяват съвсем точно фактите.

Според привържениците на първата теория Германия и Великобритания, са били възнаградени за това, че са се захванали сериозно да поправят публичните си финанси. От тяхната гледна точка обещанието да се намалят бюджетните дефицити в тези страни е имало „освобождаващ ефект” върху разходите на потребителите и бизнеса, защото е намалило несигурността им за икономическото бъдеще. През това време липсата на държавни икономии в САЩ е увеличила тревогите за публичния дълг и последиците от него за икономиката, което е накарало бизнеса и домакинствата да са сдържани в разходите си.

Разбира се надеждните планове за ограничаване на дефицитите са полезни за растежа в средносрочен план, но едва ли могат да обяснят подобрен внезапен скок на икономиката, както във Великобритания и Германия. Освен това във Великобритания плановете за намаляване на дефицита бяха оповестени в самия край на второто тримесечие, а в Германия – две седмици преди това. Ето защо те трудно могат да обяснят силния растеж на БВП за този период, през по-голямата част от който фискалната несигурност тежеше над двете страни, посочва изданието.

Във Великобритания тя бе съпроводена и от неяснотата около парламентарните избори, проведени през май, а в Германия от ангажиментите да се помогне на Гърция и другите фискално затруднени страни от еврозоната. Освен това обичайно незабавният ефект от държавните икономии е по-слаб растеж на БВП, както показаха и лошите данни за гръцката икономика, която се сви с 1,5% през второто тримесечие.

Обяснението за различията между богатите икономики може да се потърси и във валутните движения. Една от последиците от кризата в еврозоната бе понижението на курса на еврото в началото на тази година, което помогна на немските фирми, но и навреди на американските износители. Голяма част от растежа на немската икономика за второто тримесечие дойде от търговията, докато в САЩ по-големият търговски дефицит навреди на БВП. Поевтиняването на паунда би могло да обясни отчасти силата на британската икономика, докато скъпата йена увеличи притесненията за възстановяването на японската икономика.

Валутната теория обаче също има своите слабости – рязкото поскъпване на йената е съвсем отскоро и не може да обясни защо БПВ на Япония нарасна незначително през второто тримесечие. Търговският баланс освен това почти не е помогнал на британската икономика през последното тримесечие, докато в САЩ нарастването на износа се оказа доста по-силно от това на вноса.

Великобритания освен това поставя под въпрос една друга теория, а именно тази, че натрупването на държавен дълг прави предпазливи потребителите в страни, които са имали жилищен бум. Разходите на потребителите в САЩ и Великобритания се увеличиха с почти същото темпо през второто тримесечие, както и тези в Германия.

Великобритания се откроява и в друга връзка: безработицата там се повиши далеч по-малко, отколкото в други места, които също бяха опустошени от ипотечни кризи. Различните тенденции в безработицата могат да бъдат по-добре обяснени от вида на рецесията, която всяка страна е претърпяла, отколкото от вариациите в гъвкавостта на пазара на работна ръка, според Goldman Sachs.

В САЩ, Ирландия и Испания сривът в трудоемкия строителен сектор повиши редиците на безработните. Великобритания също преживя бум в жилищния сектор, но строгите закони там за планиране на строителството ограничиха неговите мащаби, така че и по-малко работни места бяха загубени при спукването на балона. Сриването на световната търговия пък влоши трудовия пазар в Германия и Япония. Това засегна износните индустрии, които обаче се възстановиха по-бързо, затова и по-малко работни места бяха заличени.

Някои анализатори смятат, че лошото състояние на трудовия пазар в САЩ поражда неоправдан песимизъм по отношение на икономическите изгледи пред останалия свят. Но бързо разрастващите се нововъзникващи пазари като Китай помогнаха на световната икономика да продължи да расте, както си пролича от добрите данни за БВП на Австралия.

Ето защо най-доброто обяснение за неравномерния модел на икономическата активност в богатия свят може да се окаже и най-прозаичното: САЩ е изпреварил в своето възстановяване останалия свят и местните компании са натрупали по-бързо изчерпаните си материали запаси. Бизнес цикълът в Европа обикновено се забавя с едно или две тримесечия спрямо този на САЩ, като скорошните икономически данни сочат за по-голямо изравняване на двата региона. Така че американската икономика може да има някои присъщи само за нея проблеми, но изгледите пред нея са все още здраво обвързани с останалата част от богатия свят.