БСК не одобрява предложените от кабинета промени в данъчната политика

Българската стопанска камара (БСК) намира предлаганите от Министерството на финансите изменения на размера на данъчните плащания в противоречие с нееднократно подчертаваната политическа готовност да не се променят данъците по време на криза.

БСК подкрепя отново изразените официално позиции за недопускане нарастване на данъчната тежест, особено като се отчитат ограничителната политика, свързана с валутния борд, и необходимостта от излизане от продължаващата икономическа рецесия. Убедени сме, че политическата решимост за запазване на данъците ще бъде потвърдена в следващите решаващи месеци за българската икономика.

При отчитане на крехките перспективи за възстановяване на икономиката и проблемите на фиска още преди една година БСК предложи прилагането на политиката на тъй наречения „бюджетен борд”, тоест разходите на бюджета да не превишават неговите приходи. В това отношение приветстваме подкрепата за тази позиция от страна на политическите кръгове и значителна част от експертната общност.

Според БСК предлаганото от МФ намаление на амортизационните срокове на дълготрайните материални активи разширява данъчната основа при корпоративното подоходно облагане. По такъв начин практически се увеличава данък „печалба” и се блокира допълнително общата инвестиционна активност, влошават се условията за привличане на чужди инвестиции и технологично обновяване.

Предлаганото облагане на чуждестранни лица, установени в офшорни зони, с данък от 10% за доходите им от услуги с източник България ще свие допълнително възможностите за привличане и запазване на чуждите инвестиции. Ще се намали ефектът от преференциалния данъчен режим, прилаган в Р. България спрямо останалите-страни в ЕС. Съмнително е и постигането на заявената цел за предотвратяване отклонението от данъчно облагане и прането на пари, посочват от камерата.

Повишаването на акцизните ставки върху горивата ще предизвика допълнителен ръст на цените по цялата верига на производство и доставки, с което ще се влошат допълнително условията на бизнес средата, особено в секторите с намаляваща икономическа активност.

Предлага се изравняване на данъчния статут по ЗДДС на сделки по настаняване от хотелиери за всички доставки, а не само за тези при организирани пътувания чрез увеличаване на ставката до 14%.

С това рязко се ограничават възможностите за генериране валутни и бюджетни приходи от туристическия сектор, който представлява един от най-големите работодатели в националната икономика. Същевременно, туризмът не само регистрира ръст в условия на криза, но е и със съществен принос за валутния баланс на страната, който е под сериозен натиск. Туризмът изтегля селското стопанство, хранително-вкусовата промишленост, търговията, транспорта и други, и увеличава потреблението по линията на междуотрасловите връзки.

Предложението ще насърчи сивата част в туристическата индустрия. Същевременно, приходите от местните и държавните данъци и такси от сектора са ниски спрямо реалните обороти и натовареност на капацитета. Налице е нарастваща нелоялна конкуренция по отношение на предлаганите цени на услугите, равнище на работни заплати, доставката на данъчно необложени стоки, в това число алкохол. Дори в настоящия добър летен сезон, 5-звездни и 4-звездни хотели имат запълняемост между 30 и 90 на сто, като разликите в заплащането на основни длъжности са необосновано високи.

Сивият сектор в туризма е eдин от големите резерви на приходната част на бюджета. Излизането от сивата зона е възможно преди всичко чрез увеличаване на контрола, в това число със съдействието на представителните браншови организации, а не чрез увеличаване на данъчната тежест върху коректните доставчици на туристически услуги.

Не трябва да се забравя и, че значителна част от организираните пътувания за предстоящия сезон (особено със страни като Германия, Англия, Швеция и др.) са вече договорени и ефективното увеличение на ставката допълнително ще ерозира доверието към българската туристическа индустрия. С това се създават условия за допълнителни загуби през ключовата за икономиката и фиска 2011г.

Следва да се отчете, че в основни страни-конкуренти като Гърция и Испания, ставката за туристически услуги е едва 1/3 от действаща обща ставка по ДДС. Изискванията на ЕС за изравняване на статута на сделките в сектора могат да се изпълнят чрез изравняване на ДДС към долната граница, което допълнително ще осветли отрасъла.