Защо акциите, облигациите и златото поскъпват едновременно?

В годините на златния стандарт страните се надпреварваха помежду си, за да докажат своята отдаденост към поддържането на „стабилни валути“. Днес състезанието пое в коренно различна посока, а именно - да се създават колкото се може повече пари, за да се отслаби местната валута, пише The Economist.

Обезпокоен от напрежението на световните валутни пазари, ръководителят на Международния валутен фонд Доминик Строс-Кан предупреди в края на миналата седмица, че валутите не трябва да се използват като политическо оръжие, защото това може да има много тежки последици за икономиката.

Обезценката на една валута не се постига лесно. Старата тактика за намаляване на лихвените проценти изчерпа своя потенциал, като последният пример за това е Япония, която намали ставката до 0-0,1% през миналата седмица. В подобно положение се намират централните банки на повечето развити икономики, където основните лихвени проценти са на ниво от 1% или по-малко.

Така се стигна до следващия похват за отслабване на валутата: валутните интервенции, които започнаха да се практикуват не само от развиващите се страни, но и от напреднали икономики като Швейцария и Япония. Намесата на валутните пазари по този начин работи най-добре, ако централната банка съгласува своите действия с други страни, но на този етап никое правителство не изглежда склонно да помогне на друго да девалвира.

При това положение вливането на ликвидност (Quantitative Easing, или QE) остава единственият възможен инструмент за обезценка на валутата, защото чрез него централната банка създава нови пари с помощта на покупката на ценни книжа от търговските банки. Създаването на допълнителни пари в една държава трябва, при равни други условия, да доведе до поевтиняване на местната валута спрямо другите валути.

През последните две години голяма част от развитите страни опитаха под някаква форма инжектирането на пари във финансовата система. Европейската централна банка предприе по-скромни действия в тази посока от своите конкуренти, което обяснява и относителната сила на еврото. Някои гледат на това като намеса на валутните пазари за постигането на по-голяма конкурентоспособност, като за тази цел всеки заплашва, че може да напечата повече пари от другия.

Много инвеститори вярват, че Федералният резерв ще задейства втори етап от мерки за инжектиране на пари в икономиката (QE2) още през ноември. Това обяснява поевтиняването на долара, като в същото време цените на златото, акциите и облигациите се повишават през последните седмици, и то по едно и също време, което е необичайна комбинация.

Инвеститорите в злато го купуват заради недоверието им към хартиените пари и очаквания, че може да се появи силна инфлация заради наливането на ликвидност в икономиката.

Борсовите индекси се покачват заради мотива, че ново печатане на пари в крайна сметка ще проработи и ще помогне за възстановяването на икономиката.

В същото време цените на правителствените облигации се повишават заради очаквания, че централните банки ще инжектират пари в икономиката най-вече чрез покупките на държавни ценни книжа (ДЦК).

Това обяснява защо спекулациите за скорошно либерализиране на паричната политика тласка цените на трите категории активи нагоре едновременно.

Най-необичайно е едновременното поскъпване на златото и ДЦК, които отбелязаха солидни ръстове през третото тримесечие. Според проучване на инвестиционната компания RAB Capital цената на златото, акциите и ДЦК се е повишавала едновременно само в рамките на четири тримесечия от 1980 г. насам.

Той като инфлацията и дефлацията все още изглеждат еднакво реалистични последици от фискалната криза, инвеститорите купуват злато като защита от инфлация, но и облигации за защита от дефлация.

Едновременното поскъпване на златото, акциите и облигациите вероятно няма да продължи още дълго, най-малкото защото обезценката на валутите е по своята същност опасна за икономиката стратегия.