В какво инвестират българите?

Въпреки лесния достъп до информация и съвременни технологични решения българинът остава традиционалист, когато става въпрос за управление на личните финанси. Данните от ново проучване очертават картина на общество, което бавно променя навиците си, силно привързано е към инвестициите в недвижими имоти и изпитва сериозни дефицити по отношение на финансовата си култура. Това коментираха Георги Захариев, основател на Finance Academy, и Иван Димитров, главен инвестиционен стратег в ОББ Асет Мениджмънт, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria.

Когато става въпрос за вложение на средства, традиционните активи остават на почит. „Българинът продължава да насочва своите капитали основно към тухли, цимент, имоти и злато", коментира Димитров.

Историческата обусловеност играе ключова роля за този феномен, изтъкнаха събеседниците.

Въпреки това се забелязват и някои позитивни тенденции. Налице е увеличаване на дела на хората, които инвестират във финансови активи като акции и облигации. Наблюдава се и сериозен интерес към отговорното (ESG) инвестиране. За близо 40% от българите е важно парите им да не се инвестират в оръжейни компании или бизнеси, увреждащи околната среда.

Проучването показва още, че едва 8% от българите инвестират - за сравнение, в Румъния този процент е 16%, а средното ниво за Европейския съюз е 24%. Едва 9% от анкетираните вярват, че инвестирането е начин за генериране на допълнителен доход. В същото време 44% смятат, че допълнителната трудова дейност би увеличила доходите им по най-добър начин.

Това се дължи на фундаменталното неразбиране на концепцията, че "парите могат да работят за нас", обясняват експертите.

От макроикономическа гледна точка липсата на инвестиционна култура блокира огромен потенциал. Депозитите в банките наближават 90 млрд. евро, докато фондовете в България управляват под 3 млрд. евро, а пазарната капитализация на Българската фондова борса е под 4 млрд. евро.

Финансовите буфери на домакинствата остават тревожно ниски, въпреки че през последните три години малко повече хора са започнали да спестяват, посочиха гостите в предаването. 

Само 30% от българите отговарят, че спестяват, като най-често заделят между 6% и 10% от заплатите си. Едва 1 от 10 души разполага със спестявания, които могат да покрият разходите му за 6 месеца напред. Тревожни са данните, че 6 от 10 българи нямат никакъв авариен фонд и не могат да посрещнат непредвидени разходи.

Захариев посочи, че липсата на спестявания индиректно води до теглене на повече бързи кредити, по-лоши финансови навици и дългосрочно задлъжняване.

В допълнение, българинът остава силно привързан към физическия контакт и парите в брой. 58% от анкетираните плащат предимно в брой; 41% продължават да използват банкови услуги във физически офис, а 15% от хората изобщо не използват услугите на банките.

Ключът към промяната се крие единствено в образованието. За съжаление, държавата е "абдикирала" от тази дейност и отговорността за финансовото образование в момента е оставена в ръцете на неправителствени организации, смятат експертите. Според тях технологичните приложения могат да улеснят достъпа до инвестиции, но не заместват знанията и стратегията.

Целия разговор вижте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.