Банките в ЕС са изправени пред допълнителни проверки заради държавните облигации

Европейските банкови надзорни органи извършват допълнителни проверки на рисковете, свързани с портфейлите от държавни облигации на кредиторите в размер на трилиони евро, посочва ръководителят на един от водещите регулатори в региона, цитиран от Bloomberg.

На фона на рязкото покачване на доходността по държавните облигации на ключови европейски страни до нива, невиждани от години, Франсоа-Луи Мишо, председател на Европейския банков орган (EBA), казва, че портфейлите от държавен дълг на банките се нуждаят от засилен мониторинг. „Това е, което надзорните органи правят“, коментира той в интервю в централата на EBA в Париж.

Мишо добавя, че досега експозициите изглеждат „ограничени“, а ефектът от по-високия нетен лихвен доход от облигациите „до голяма степен компенсира“ въздействието на по-ниските цени на книжата върху икономическата стойност на собствения капитал на банките.

„Засега не виждаме банките да страдат от случващото се и сме убедени, че надзорните органи предприемат необходимите мерки“, посочва той.

Според най-новия доклад на EBA за рисковете в края на миналата година европейските банки са притежавали държавни облигации на стойност над 4 трлн. евро, което се равнява на около 13% от активите им. Те могат да държат държавен дълг на страни от Европейския съюз (ЕС) без изискване за капиталово покритие, въпреки че пакетът от мерки на блока за банкова конкурентоспособност предвижда налагане на изисквания при концентрирани експозиции, за да се намали рискът банките да бъдат повлечени надолу от проблемите на съответната държава.

Мишо отбелязва, че настоящите капиталови правила не означават, че банките могат да пренебрегват рисковете, свързани с държавните облигации. „Техническото третиране е едно, а начинът, по който управляват целия си баланс – съвсем друго“, подчертава той.

„Разбира се, водят се разговори между надзорните органи и банките относно степента на експозиция към доходността по държавните облигации и начините за управление и хеджиране на този риск. Съществуват и инструменти на регулаторната политика, които могат да бъдат използвани“, казва Мишо.

Той добавя, че потенциалният удар върху европейските банки от евентуален срив, свързан с изкуствения интелект, също изглежда „ограничен“. „Става въпрос за дял от експозицията към ИКТ сектора, а експозицията на банките от ЕС към ИКТ сектора като цяло възлиза на 4% – това вдъхва известна увереност“, посочва той.

Той отбелязва, че на темата се отделя „сериозно внимание“ от страна на съвета на националните надзорни органи към EBA. „След въпроса за конкурентоспособността това вероятно е втората сред най-обсъжданите теми в нашите групи към момента“, добавя той.

Нестабилността на европейския пазар на облигации провокира дебат относно инструментите, които регулаторите използват за поддържане на пазарната активност в случай на по-мащабна финансова криза.

Някои анализатори се фокусират върху програмата за репо сделки на Европейската централна банка (ЕЦБ), чрез която банките получават парични средства срещу предоставяне на обезпечение. Макар и първоначално да не е замислена като антикризисен механизъм, тя се разглежда като важен източник на ликвидност при евентуално допълнително затягане на условията, пише още Bloomberg.

Използването на т.нар. „основни операции по рефинансиране“ обаче остава ограничено, тъй като за банките е по-изгодно да набавят средства директно от пазара. Въпреки че ликвидността все още е в изобилие, според анализаторите прибягването до този механизъм носи известен негативен имидж, тъй като може да се тълкува като признак за финансови затруднения.

ЕЦБ насърчава финансовите институции да се възползват от това краткосрочно финансиране като част от управлението на ликвидността си. Пазарните анализатори смятат, че ЕЦБ трябва да последва примера на Английската централна банка (АЦБ), като направи разходите за финансиране по-привлекателни.

Само през тази седмица банките се възползваха от механизма за краткосрочни репо сделки на АЦБ, близка до рекордната – 132 млрд. паунда (175 млрд. долара). Това е над осем пъти повече от 18-те млрд. евро, взети назаем по еквивалентната едноседмична програма в еврозоната.

От RBC Capital Markets казват, че лихвите по репо сделките могат да нараснат още повече поради мащабните емисии на държавни облигации.

Андреа Апеду, директор „Проучвания“ в Citigroup, отбелязва, че засега търсенето на парични средства чрез операциите за рефинансиране (MRO) е недостатъчно, за да компенсира спада на излишната ликвидност.

Репо програмите не са единственият механизъм, който може да подпомогне функционирането на пазарите при евентуално влошаване на условията. ЕЦБ може също така да изкупува облигации чрез своя Инструмент за защита на трансмисионния механизъм (TPI) – напълно отделен инструмент. Той обаче все още не е задействан, откакто беше създаден през 2022 г.

Ако кредиторите продължат да избягват този източник на финансиране, търсенето ще се насочи към частните репо пазари, което може да повиши разходите за обезпечено кредитиране и да направи условията за ликвидност по-малко предвидими.

Тъй като мандатът на председателя на ЕЦБ Кристин Лагард изтича догодина, Рейнут Де Бок от UBS Group очаква нейният приемник да се заеме сериозно с този въпрос и да засили комуникацията по темата.