Германия подготвя радикални промени в областта на банковите фалити

Докато вниманието на инвеститорите е фокусирано върху усилията на Ирландия да спаси банковата си система, Германия, без излишен шум, се опитва да прокара нови правила, които могат да имат значително по-мащабни последствия за индустрията като цяло, пише Financial Times.

Очаква се в петък горната камера на германския парламент да прокара радикален закон за банковото преструктуриране, включващ клауза, която до този момент няма аналог. Тя предвижда при фалит на банка кредиторите да поемат част от загубите вместо държавата.

Според новите правила облигационерите, дори тези, които са на върха на капиталовата структура на банката, могат да бъдат принудени да разменят част от инвестицията си за акции и евентуално да понесат големи загуби или да помогнат за спасяването на банката, преди правителството да се намеси с парите на данъкоплатците.

Противоречивата идея е все по-популярна сред европейските законодатели, които се съмняват в ефикасността на сега съществуващите трансгранични механизми за подпомагане на проблемни банки.

Банките се опасяват, че ако новите правила бъдат гласувани, това ще повиши цената за набиране на средства. Някои регулатори и централни банки обаче се надяват новото законодателство да доведе до по-голяма пазарна дисциплина.

Новият германски закон, който включва създаването на спасителен фонд чрез налагането на годишен данък върху печалбата на банките, предвижда няколко степени на интервенция при необходимост от спасяване на дадена банка.

Първото ниво на преструктуриране ще бъде извършвано от самата банка. То ще включва реорганизирането на банката под надзора на правителствен администратор – процедура подобна на прилаганата в САЩ при обявяването на фалит. Нов капитал може да бъде инжектиран като тези, които го предоставят, ще имат предимство пред "заварените" облигационери.

По-радикални действия ще включват замяна на дълг за акции. Това ще позволи на германския финансов регулатор, BaFin, да прехвърли активи към нова „добра банка“, която в последствие може да бъде продадена, докато претенциите на облигационерите ще останат за сметка на „лошата банка“.

Когато това бъде направено, облигационерите ще получат каквото е останало.

Най-големият плюс на новите правила е това, че на теория те могат да бъдат приложени през уикенда, позволявайки банката да бъде отворена още в първия работен ден с ликвидност, осигурена от централната банка.

Критиците на законопроекта се съмняват, че механизмът може да сработи толкова безпроблемно, като се има предвид скоростта на евентуален банков колапс и зависимостта на банките от доверието на финансовите пазари.

„Почти сигурно е, че ще се окаже невъзможно да анализирате дори средно голяма банка за един уикенд“, казва Саймън Глийсън, партньор в Clifford Chance. „Като си спомним Lehman, всички добре видяхме какво може да причини на пазарите едно дори малко забавяне“.