България поиска 500 млн. лв. допълнително земеделски субсидии от 2014 г.

Изравняване на субсидиите между старите и новите страни членки на Европейския съюз през новия период на действие на Общата селскостопанска политика (ОСП 2014 - 2020) г. са обсъдили днес еврокомисарят по земеделие Дачиан Чолош, премиерът Бойко Борисов и земеделският министър Мирослав Найденов.

България предлага на Европейската комисия достигането на тавана на директните плащания за България и Румъния да стане не както е заложено в договора ни за присъединяване - през 2016 г., а от началото на 2014 г., припомни министър Найденов по повод голямата разлика в субсидиите между различните европейски страни.

"От това България би получила допълнително около 500 млн. лв. (226 млн. евро). Това би била една много добра подкрепа и солидарност към двете най-бедни страни в ЕС", заяви земеделският министър.

"Трябва да има по-голяма равнопоставеност между старите и новите страни в ЕС, но това не означава еднаквост. Субсидиите трябва да се определят по едни и същи принципи, като се спазва спецификата на регионите", коментира Дачиан Чолош.

Еврокомисарят припомни, че ако не се постигне съгласие за бюджета на ЕС за 2011 г., има риск следващата година да започне със средствата от бюджет 2010, разпределени на 12 равни части и това ще се отрази на агросубсидиите, които ще трябва да бъдат първоначално изплатени от националните бюджети. Чолош обаче е оптимист, че няма да се не стигне до такава ситуация.

"Аз бях един от хората, които настояваха Съветът на Европа да не се занимава с бюджет. Има си Еврокомисия, която предлага бюджети и Европейски парламент, който ги одобрява и там е мястото за диспути", каза премиерът Бойко Борисов. Той припомни, че в Съвета на Европа решенията се вземат общо от 27 премиери, като всеки защитава интересите на собствената си държава.

"Оттам и започна спорът. Надявам се до края на годината да имаме бюджет", допълни Борисов.

"Ние искаме и бедните, новоприети държави да имат повече субсидии за земеделските производители. Със затварянето на първи до четвърти реактор на АЕЦ "Козлодуй" губим милиарди на година. А забележете - ако стане реформата на ОСП и минат предложенията за вдигане на субсидиите от 2014 г., ще получим 226 млн. евро допълнително. Разбирате за колко малко пари колко много спорове се водят", изтъкна Борисов.

"Направихме много жестове и затворихме печеливши предприятия, изпълнявайки предприсъединителните си ангажименти. Но сега, ако доплащанията се повишат през 2016 г, а има и предложения кохезионните фондове да отпаднат, как ще достигнем останалите държави?", попита министър-председателят. Той заяви, че се надява в Европейския съвет да се постигне консенсус и да се постигнат интересите и на малките, и на големите държави, въпреки че е трудно да се постигне балансиран бюджет.

"България трябва да се възползва от една модерна ОСП", заяви Чолош.

С еврокомисаря е обсъдена работата по новата ортофотокарта на земеделските земи в България, въз основа на която се изплащат директните субсидии за нивите. Очаква се работата по картата да приключи с 10 дни по-рано от определения от ЕК краен срок, обеща Найденов.

Обсъдена е и възможността за пренасочване на средства в рамките на Програмата за развитие на селските райони.

"Ще търсим финансов ресурс за създаването на специална мярка догодина, която да е насочена към районите с преобладаващо тютюнопроизводство. Единственият начин да ги подпомогнем е не чрез директни субсидии, което е забранено от ЕК, а чрез насочването на средства от еврофондовете", съобщи още земеделският министър.

Той посочи, че от следващата седмица ще започне изплащането на 97 млн. лв. за животновъдите и за сектор мляко, а следващата година с приключването на работата по ортофотокартата ще се изплащат средствата за зърнопроизводителите.