Германия подкрепя по-широки правомощия за европейския спасителен фонд

Германия подкрепя предложенията да се дадат нови отговорности и правомощия за отпускане на спешни заеми от спасителния фонд за еврозоната, дори и това да означава по-големи финансови гаранции за него.

Това са посочили пред Financial Times източници от Берлин и Брюксел, които са запознати с въпроса, пожелали да запазят анонимност.

Подобен ход би бил част от пакет нови мерки, включително по-добра координация на икономическата политика на 17-те страни членки на еврозоната.

Предложението може да бъде одобрено на срещата на върха на правителствените ръководители от Европейския съюз в началото на февруари.

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу заяви в сряда, че подкрепя новата по-широка роля на спасителния фонд и прогнозира, че предложението ще бъде одобрено от лидерите на ЕС на срещата им на 4 януари.

Подобно решение за разширяване на ролята на фонда ще отбележи най-сериозната промяна в арсенала на ЕС за борба с кризата с държавните дългове, откакто през май 2010 г. бе създаден спасителният фонд за 440 млрд. евро, известен като Европейски фонд за финансова стабилност.

Успешният аукцион на дългосрочни португалски държавни облигации за 1,25 млрд. евро в сряда при по-ниски от очакваното лихвени проценти разсея страховете, че страната е на път да стане третата членка на еврозоната, която ще бъде принудена да потърси външна финансова помощ.

Представители на ЕС обаче предупредиха, че привлеченото финансиране е твърде малко и е рано да се смята, че Португалия е вън от опасност. Все пак голямото търсене на нейни ДЦК при по-ниски лихвени проценти се прие като първия знак, че натискът на пазара над периферните страни от еврозоната е намалял след спасителната операция за 85 млрд. евро за Ирландия през ноември 2010 г.

По думите на източниците на изданието Берлин е готов да подкрепи предложението за нови правомощия на ЕС за борба с паниката на финансовите пазар, което е знак, че валутният блок се обединява зад новата по-сериозна стратегия.

Тази еволюция в подхода идва след големите покупки на португалски облигации от Европейската централна банка и обещанието на Япония да инвестира в дълг на еврозоната, който ще се емитира, за да се финансира ирландската спасителна операция.

Изкупуването на държавни облигации на вторичния пазар и отпускането на краткосрочни кредитни линии за страни от еврозоната, изправени пред ликвидни трудности, са сред предложенията за нови правомощия на фонда.

Членките на ЕС също обсъждат как да използват всички средства в него за 440 млрд. евро, без фондът да загуби своя "ААА" инвестиционен рейтинг. Съгласно действащите правила фондът може да отпуска по-малко заеми, защото, за да запази топ инвестиционния си рейтинг, трябва от поддържа резерв от най-малко 100 млрд. евро.

Подкрепата на Берлин обаче не идва безусловно. Германия не желае да предоставя повече финансови гаранции за фонда, освен ако не се разширят отговорностите му, посочват източниците на изданието.