„Работещите богаташи“ и всички останали

Умишлено или не, на тазгодишната си среща в Давос Световният икономически форум ще фокусира вниманието си върху едно от най-стряскащите последствия на технологичната революция и разпространението на глобализацията: появата на международен икономически елит, чиито пътуващи по цял свят представители са „дръпнали“ много напред спрямо сънародниците си, пише авторът на Ройтерс Кристия Фрийленд.

Тази тенденция е особено отчетлива в САЩ, където за периода от 1980 до 2005 г. над 80% от общото нарастване на доходите са отишли у 1% от населението. Разликата там между най-богатите и всички останали сега е по-голяма, отколкото по което и да е време от Голямата депресия насам.

В по-голямата част от света също се наблюдава този феномен – както във Великобритания и Канада, така и в страни с по-голямо политическо и социално равенство като скандинавските държави и Германия.

Голямата разлика в доходите отдавна е характерна за развиващите се страни, богати на ресурси, като Бразилия, Мексико и Южна Африка, и сега тази тенденция се разпространява в държави като Китай и Индия, в които разликата между върха и дъното вече е по-голяма, отколкото в САЩ.

За разлика от някогашната аристокрация обаче, днешният елит се състои главно от „работещи богаташи“ - определение на икономиста от Университета Бъркли Емануел Саес. През 1916 г. проучване на Саес показва, че най-богатите 1% американци получават само една пета от доходите си от работа, за която им се плаща. През 2004 г. доходите от заплата на същия този 1% съставят 60% от общите доходи.

През 1974 г. доходите на най-богатите 1% от американските фамилии са съставлявали по-малко от 1% от националния доход. До 2007 г. този дял се е увеличил на 6%, по оценки на икономиста Тайлър Коуен от университета Джордж Мейсън. Тази разлика се равнява на стотици милиарди долари.

Тези данни не са тайна, но според мнозина критици не им се обръща необходимото внимание. Една от причините може да е, че плутократите не обичат да се говори много за неравенството между техните доходи и тези на останалите.

Появата на глобална плутокрация поражда опасението, че тя се движи не само от смятани за благоприятни сили като технологичната революция и глобалната търговия, но също и от зловредни такива, особено способността на елита да „оформя“ правителствата и други публични дейности в свой интерес.

Възходът на свързаните с правителството плутократи не е феномен само в развиващи се страни като Русия, Индия и Китай. Щедрото спасяване на финансовите институции в САЩ от страна на правителството е накарало Саймън Джонсън, професор по икономика в Масачузетския технологичен институт, да направи паралел между щатските банкери и олигарсите на развиващите се пазари. В свой материал, по-късно разширен до книга, Джонсън пише, че американските финансисти са извършили „тих преврат“.

Допълнителна критика към глобократите (термин, популяризиран от списание Economist) отправя още един икономист и участник във форума в Давос тази година – Дан Ариели, професор по поведенческа икономика в Университета Дюк в Северна Каролина. Неговите опасения са, че твърде много интелектуалци и политици са склонни да виждат големите социални и политически въпроси, които се дебатират в Давос, през призмата на интереса на елита.

Всъщност изразът „човек от Давос“ вече е станал съкратено название за човек, който принадлежи на глобалния елит. Така разликата между мъжете и жените в Давос и останалия свят на практика може да се окаже едно от най-големите предизвикателства пред днешния свят.