Гражданският съвет на РБ и ДСБ поискаха оставката на председателя на КФН

Народни представители от Гражданския съвет на Реформаторския блок и ДСБ поискаха оставката на председателя на Комисията за финансов надзор (КФН) Стоян Мавродиев заради отлагането на проверката на активите на застрахователните дружества и пенсионните фондове. Те се обявиха и за избор на ново, независимо ръководство на регулаторния орган.

На брифинг в Народното събрание Мартин Димитров, Радан Кънев и Гроздан Караджов изложиха тезите си. Според разпространената позиция на ДСБ е налице пълна парализа на КФН, а отлагането е „признак за общата криза в публичните регулатори“.

„Преди всичко то е пряка заплаха за интересите на голяма част от българските граждани“, пише в позицията.

Искащите оставката на Стоян Мавродиев се съмняват, че при част от пенсионните фондове значителна част от активите са инвестирани в свързани лица или кухи дружества. „При застрахователите е подобно положението с инвестирането на резервите, но в допълнение, нивото на резерви е много ниско. По тази причина, някои застрахователи практически не изплащат голяма част от дължимите обезщетенията“, твърдят Димитров, Кънев и Караджов.

РБ отдавна и многократно настоява за оставката на председателя на КФН и за избор на ново, независимо ръководство на кмисията в пълен състав.

„Няма как старото ръководство на КФН, което е допуснало и дори насърчава нередностите, да проведе обективна процедура по оценка качеството на активите“, гласят още мотивите за исканата оставка.

Така или иначе в средата на годината изтича мандатът на председателя на КФН. А рано или късно трябва да се стигне до избор на нов ръководител.

Според народните представители „КФН е и главният виновник за допускането на кухите сделки със собствеността и проблемите в Булгартабак, увреждане на интересите на инвеститорите и липсата на прозрачност относно действителния собственик“.

Като цяло от РБ и ДСБ призовават изборът на съставите на регулаторните органи от ранга на КФН, Комисията за защита на конкуренцията, Съвета за електронни медии и други, да не се извършва по партийни квоти, без анализ на професионалните качества на кандидатите.

Депутатите настояват да се даде възможност за номинации от професионалните общности и гражданския сектор, след което да бъде направен избор въз основа на широко публично обсъждане на професионализма и независимостта на кандидатите.