По-слабият швейцарски франк дава глътка въздух на централните банкери

Този август вероятно е най-спокойният за Томас Джордан, откакто оглави Швейцарската централна банка преди пет години, пише Bloomberg.

Считан за един от активите убежище, швейцарският франк обикновено поскъпва спрямо други валути, когато инвеститорите са неспокойни. Тази година няма гръцка криза, а изглежда програмата на ЕЦБ за изкупуване на облигации скоро ще бъде свита и франкът поевтинява. От началото на годината швейцарската валута изтрива близо 6% спрямо еврото, а по-рано този месец достигна най-ниското си ниво от две години и половина.

„Ваканцията на Томас Джордан тази година вероятно е много по-спокойна отколкото през минали години – ако погледнете данните, не изглежда банката да се е намесвала много на форекс пазарите“, казва Надя Гарби, икономист в Banque Pictet & Cie. в Женева. „Икономиката би трябвало да продължи да се подобрява, а обезценяването на франка е добре дошло за износителите“, допълва тя.

Отслабването на валутата обаче не е достатъчно за централната банка, за да обмисли промяна в паричната си политика. За да се случи това, първо ЕЦБ трябва да повиши лихвите. В Швейцария има отрицателни депозитни лихви и регулаторът редовно се намесва на форекс пазарите, за да овладява франка.

В миналото юни, юли и август бяха месеци с особена активност от страна на централната банка. През лятото на 2011 г. франкът почти достигна паритет с еврото заради опасенията на инвеститорите за гръцкия дълг. Последваха няколко серии облекчения, а кулминацията беше въвеждането на таван на обменния курс. Той беше премахнат в началото на 2015 г. Безпокойство сред инвеститорите имаше и през 2015 г. заради проблемите на държавите в периферията на еврозоната, а пък през 2016 г. беше референдумът за излизането на Великобритания от Европейския съюз (ЕС), който разтърси финансовите пазари. 

Днес, когато икономиката на еврозоната изглежда все по-издръжлива, а ЕЦБ подготвя почвата за свиване на стимулите, пазарите са относително спокойни, макар че покрай напрежението около Северна Корея избягват риска.

Обменният курс на франка, изгладен спрямо инфлацията, показва, че валутата е на най-ниското си ниво спрямо еврото от декември 2014 г.

Обменен курс евро/франк през последните 5 години. Графика: Bloomberg

Швейцария извлича полза от подобреното възстановяване в еврозоната, тъй като тя е основният търговски партньор на малката алпийска държава. Износът, който в предишни години пострада заради неблагоприятния валутен курс, достигна исторически връх през първото полугодие. Измерителят за промишлеността достигна през юли най-високото си ниво от 2010 г.

„В момента като цяло нещата изглежда много добре, включително за икономиката на еврозоната, и това е добре и за Швейцария“, казва Давид Мaрме, икономист в Zuercher Kantonalbank. „Що се отнася до еврозоната обаче, прекалено много добри новини са отразени на пазарите, така че би трябвало да има разочарование. Смятаме, че франкът ще поскъпне отново през следващите три месеца“, допълва той.

Според британската банка HSBC франкът ще отслабне още до 1,20 франка за евро до края на годината.

Отрицателната депозитна лихва на централната банка (-0,75%) е най-ниската сред водещите регулатори и има за цел да поддържа разликата между лихвите в Швейцария и еврозоната, като по този начин се намалява натискът върху франка. Депозитната лихва на ЕЦБ е -0,4%. През юни Томас Джордан каза, че няма смисъл да се позволява този диференциал да се свива, което означава, че швейцарският регулатор няма да повиши лихвите преди ЕЦБ.

Следващото заседание на швейцарската централна банка е на 14 септември, а седмица по-рано е срещата на ЕЦБ. От банката във Франкфурт се очаква да обсъжда кога да започне да свива стимулите си, но този процес ще бъде бавен. Освен това се очаква лихвите да останат ниски години наред.

„Дългоочакваното поевтиняване на франка със сигурност се харесва на швейцарските регулатори, но предстои да видим дали е устойчиво“, казва Александър Кох, икономист в Reiffeisen Schweiz в Цюрих. „Това е стъпка в правилната посока, но не е сигнал, че регулаторът ще започне да променя паричната си политика“, допълва той.